скумрия плакия
Щом лятото свърши, а есента още е боязлива, настъпва благодатно време. Ако оприличим годината на вечеря, то това е времето на кафето с коняка.
Лениво отпуснати, с напълно отворени сетива, ние прибираме последните плодове на лятото и пием сладкия сок на есента. Струва си да се живее за такива мигове.
В тези дни ястията трябва да са моста между знойните дни и топлите следобеди, да носят лекотата на лятото и сладостта на първите есенни дни. Какво по-добро от плакията? Самото име крие топлина и бяла покривка.
Избираме си стройна скумрия, с черната лента на гърба. С остър нож нарязваме рибата на кръгчета. Слагаме сол и лимон – да омекне острия и вкус. Ще ни трябват поне 2-3 риби за една средна тава и сравнително гладна компания. Избираме си и десетина глави кромид, но не от египетския, а от нашенския и го нарязваме на ситно. Това е добро оправдание да си поплачем за всички тревоги и желания, оптимистично е дори – все някога лука ще свърши. С лука постиламе тавата, подреждаме рибата според естетичните си виждания и поръсваме тук там с малко зрънца черен пипер. Зрънца, за да не стане преситено. Избираме си от шкафа и два листа дафина, потъркваме ги едно в друго – стана свежо, нали? Слагаме ги сред лука.
Следват два варианта. Ако имаме домашен доматен сок, вземаме си една бутилка без колебание. Но, по-добре да си изберем три или четири сочни домата, да ги обелим нежно и да ги пюрираме. Мирисът е съвсем различен – на слънце, на градински лехи и топла мокра пръст.
Като дете обичах да стъпвам боса в лехите, когато денят си отиваше, а баба поливаше зеленчуците.
Посипваме смлените домати върху лука и рибата, размесваме след малко, слагаме и сол. Покриваме рибените парчета с лимонени и доматени кръгчета и оставяме за няколко минутки настрана – да се омесят едно с друго, да стане душата на гозбата. Ако доматите не са пуснали много сок, помагаме мъничко и доливаме с чашка вода. Покриваме цялото обещание с фолио или капак и оставяме във фурната. Половин час, 40 минутки. Махаме покривалото, оставяме на огъня още 10тина минутки, да се сгъсти съвсем.
Най-вкусна плакията е студена, поръсена с магданоз, в бяла чиния, за да си личи златистото на лука, тъмночервеното на доматите, жълтия лимон и черното гръбче на скумрията. А ако в чашата има мускат или нежно розе, е прекрасно.
Това е простичка рецепта, но е понякога това е повече от достатъчно.
