Салата Късър и дните

Декември по Крайбрежието,  в умерения климатичен пояс е безумие. Всичко внушава зима: вътър, на моменти злобен, сивото небе, хората с палта, шапки, шалове и ботуши, Коледната украса и прочее.  А сняг няма, нито дори искрящото студено на зимния въздух, нито нищо.  Кризата оправдава тазгодишната семплост на коледната истерия и хората по-спокойно и с повече наслада приемат нещата. Някак в затишие, естествено, като зимно море.

Този покой мира не ми дава и ме пощипва тук-там, кара ме да се ровя из стари записки, забравени файлове и прочее. Чистото и ясно спокойствие не е интересно. Искам нещо, което да събира лято и зима, да има стабилна основа, да бъде свежо и да бъде – нещо друго. Всъщност, мислех си за храна. Има (поне се оправдавам, че има) нещо философски мистично в храната.

В крайна сметка мистиката се изля в идеята за Късър. Това, е една турска салата, чиято рецепта ми беше дала Емине. Най-сърдечната жена,  която съм опознала по скайп. С нея се срещнахме покрай едни форуми, после си говорехме през нета – за разни общи неща, а сега се разпитваме за децата и къщите. Рецепта беше споделила и Айлин – най-сърдечната истанбулчанка, която познавам.  С нея също се запознах чрез един форум, после се видяхме и от време на време си пишем за книги и храна, за усещания и други такива неща.

Тази салата се оказа идеалното решение за моя неспокоен покой, а комбинацията от двете рецепти  ми даде поле за лична изява.

Късърът е с фин булгур, който дава нужната плътност, а всичко останало го прави свеж и увличащ като месец май.  Прилича на табуле, но то е много семпло. Късърът притежава скрити вкусове-изненадки, които не пасват на  Коледа и навяват мисли за нещо различно – очевидно.

Впрочем:

Около 300 гр фин булгур

2 средни зрели, сочни домата

2 хрупкави и пресни краставици

Зелена салата (може и зеле, предварително посмачкано)

Нкл стръка пресен лук

Магданоз

Сокът на един лимон или нар

Зехтин – колкото сока

½ сл лют червен пипер

2 сл доматено пюре или лютеница

1 сл пюре от червени чушки

Сол

Сварявам вода – 300 мл и заливам булгура. Под капак, на мирно и тихо, той поема водата и набъбва. През това време може да си нарежа зеленчуците, а може и да си пийна едно чайче.

Вкрайна сметка всичко трябва да е охладено и нарязано на малки кубчета.

Смесвам булгура с пюретата, подправките, сока и усилено бъркам. После слагам доматите, краставиците, салатата и прочее. Оставям поне 20 минутки да си почине. Лично аз, предпочитам това да става в хладилника.

Коледни миниатюри

Зимна вечер през декември. Излизам от офиса и поглъщам студения въздух с удоволствие. Якето ми топли, обувките ми са само малко неудобни и ми предстоят минимум 20 минутки свободен, безгрижен преход. Пътят ми е осветен от лампички, елхички, светещи Дядо Коледовци. Вървя към единия площад и приближавам двама мъже, попреминали средната възраст. Спрели са се и говорят с мааалко по-висок глас, леко провлачват думите, както е присъщо на попочерпени господа. Единият е върлинест и има леко прегърбена стойка, облечен в черно палто и тъмни панталон, заслушан в приказките на приятеля си. Съвсем в духа на „Празниците идат”, той беше с червено яке, червена шапка с козирка и щедро споделяше ведрост с целия околен град. Полуусмихнат, сякаш знаеше нещо тайно, с лека снизсхоздителност . Поклащаше се съвсем леко, почти валсов ритъм.

-          Ти представяш ли си? В Щатите, по празниците харчат 600 милИАрда!  – Гласът му беше плътен и с талант за драматичност, като оперен бас – Саамо за празниците! Гледай само какво става там.  Тука…

…

Коледният базар е построен на площада и тъмното скрива талазите от пушеци на скара-бирата.  Но въпреки това, дървените къщичкис масите, с рехавата елхова декорация, и разните жизнерадостни музички,  внушават планинска атмосфера. Колкото и да е изтънчен носът – поблазва се от мирис на свежо опечени наденички, канела и аромат на греяно вино.  Въпреки че не е блъсканица, има доста хора, които просто вземат глътка свободно усещане между грижите от деня и идващата вечер. Понякога, трябва просто да поспрем, за да може ежедневието да се оттече и да остане място за нещо неординерно. Дори за романтика, ако щеш. Не се удържахме и седнахме на една масичка с по чаша вино в ръце.  Плюс малко скара, за да контрастира на сладката топла напитка.  След малко от долния край на „чаршията” писна гайда, чу се тропот на ботуши, мъжки гласове подвикваха заедно Хо-хо – подранили Коледари, рекли да изкарат по някой лев, без да просят. Лека-полека групата стигна до нас, а едно момче от помагачите подаде закичен с чемшир калпак – да пуснем каквото ни е на сърце и джоб. Понеже ми беше поолекнало на душата, пуснах шепа монети.

Гордо, абсолютно ритуално гайдарят се обърна към нас и с все сила наду гайдата. Момчетата се подредиха в редица, затропаха  поздравително – неудобно чак ми стана. Тогава водачът на хорото, размаха дървената мини гега, дето си я носеше и ревна:

-          В редица, изправи! (размахване) Гледай хората! (размахване, размахване) Хо-ха-хо!

След малко  преодолях неловкото усещане и се разсмях, а групата нежно се изтегли, следвана от  помагачи, обгрижващи тубичка винце.

Живи и здрави!