Тя не била обикновено дете. Или била? Във всеки случай няма никакви изследвания по темата. Но хората казват, че била замечтана, имала силен афинитет към маргаритките и преследвала пеперуди с хъс. Обичала да слуша нещо, което чувала само тя, за това и не разбирала, твърде, майка си понякога.
А майка и се опитвала. Обличала я в свежи цветове, за да подобри състоянието на аурата и. Слагала и специална Червена Шапчица, за да засили връзката и с …Космичното, да речем.
Червената Шапчица (как само и прилепнало) си останала червена шапчица.
Когато я срещнал на горската пътечка, вълкът изобщо не разбрал какво прави. Просто бил адски гладен. Но с радост посрещнал ловеца и също така с радост се оставил да го освободят от тежестта в корема. Някой път хич не знам какви ги върша, – наругал се наум горският звяр при щастливия завършек.
Ах, колко интересно! – възкликнала Червената шапчица.
Когато пораснала, Червената Шапчица успяла да запази ЧШ. Или просто и било писано.
