Фалафел – поднесете си хапка от Ориента

снимката е от www.kutahyaporselen.com

 Опитах фалафел за първи път  в една арабска ли, турска ли – нека да кажем ориенталска закусвалня и там ми остана спомена. И картонената кутийка за в къщи още помня. Една такава синичка беше. А чесновото сосче – просто кисело мляко, но каква поема… От тогава – фалафел, та фалафел. За да не пострадам и аз като Душко Дубродушков, реших да пробвам у дома.

снимката е от img.travel.ru

Толкова рецепти опитвах, колко комбинации похапнах, не знам. Но в крайна сметка постигнах своето си.  Важното беше първата хапка да сладни, да омайва с подправки и накрая да оставя парлив вкус.  Все пак, да започнем отначало:

2 чч нахут – продава се във всеки уважаващ се по-голям магазин.

2 средни глави кромид

2 скилидки чесън

1 китка магданоз – може да се замени или смеси  със свеж  кориандър  

2 чл млян кимион

2 чл кориандър

¼ чл черен пипер

½ чл сол

Канела – на върха на ножа

Счукани 2-3 зрънца бахар, заедно с 1-2 карамфилчета

½ чл сода бикарбонат

Шепа брашно или филика хляб

 

Преди години, един колега-състудент беше изрекъл знаменитата фраза „Хубавите неща стават бавно”. Това важи тук с цялата си значимост. Защото нахутът трябва да се приготви предварително.  Т.е. накисва се за едно денонощие – заливате го със студена вода – да покрие поне сантиметър, дори два, зърната.  Те шумят, припукват, вълнуват се.

При топло, горещо  време, гледайте да е на по-хладно място, иначе нахутът ще се вкисне. Може да сменяте водата – ако решите.

След като са минали 24 часа, нахута се претрива, за да може люспите да се махнат. По-вкусно е така. В блендер смилате зърната, магданоза, лука, чесъна. Ръсвате шепата брашно или наронената филия. Това омесвате хуубаво с подправките, ама наистина хубаво, тъй като могат да останат тук-там по-концентрирани и тогава ще имаме фалафел меланж. Още на сурово, аромата е прекрасен. Топъл, богато уханен – като истанбулски летен бриз.  

Сместта оставяте да си почине половин час, да се съберат вкусовете: нахута се подслажда от лука, уплътнява от чесъна, магданоза освежава, а останалите подправки създават симфония.

Като свърши почивката, оформяте  обли кюфтенца – нужни са им 15 минутки покой, за да се стегнат и да не се разпадат като ги пържите след това. До златисто.

Отцеждате фалафела ву салфетка.

Може да се приготви сос – Тахини например. Личното си предпочитание отдавам на киселото мляко, подправено с чесън. Така си го спомням от ориенталската закусвалня, а пък и е най-удачния фон за богатия вкус на това ястие.

снимката е от www.folklor.gen.tr/

Мъфини с моркови, канела и още неща

 

Понеже лятото свърши, а есента все още никаква я няма, стана малко ветровито и лека дезориентация се получава откъм биология, реших да попълня дискомфорта и да обединя нещата. Хем интересно да бъде, хем меко на вкус, хем уютно, но да не натежава.  И като се поразрових в големия форум – БГ мама, намерих каквото ми бе нужно.

Всъщност цялата истина се крие във върлата ми практичност. Накратко: купила си бях хартиени формички за мъфини.

Все не ми стигаше вдъхновението да ги употребя за втори път (при първия опит много успешно и здраво инкрустирах хартията в кексчетата).  Но свърши септември и остана малко лято, ама то не би лято като лято, а циганско.  Топличко уж, ама тревожно някак. За май не можехме да мечтаем, но за порция пухкаво и уханно кексче – защо не?  Съжалявам за материализма, си казах, но при смяна на сезоните, трябва да се пазим от депресия. А гърците са казали: Здрав дух, здраво тяло.

И рекох си: хубава работа, я пак да проверим нещата.

За целта, отидох при леля Елка, дето продава плодове и зеленчуци в едно магазинче наблизо, и дето ме познава и ми казва кога морковите са сладки и сочни и кога да си купя нещо друго.

За мой късмет морковите бяха крехки и сочни.  Джинджифил на корен имах от преди, орехи си взех от новата реколта – те малко влажни, но леко ги вентилирах във фурната.

Реших да съм прецизна, да зарадвам дечковците с вкусни кексчета, възпитано подредени, в хартиени ветрилца.

На плота подредих като в аптека:

1 и ½ чч брашно

½ чч кафява захар

¼ чч мед

½ чч олио

¼ чч прясно мляко

2 яйца

1 чл бакпулвер

1 чл канела

½ чл смлян джинджифил – аз сложих 1 см настърган

½ чл смлян карамфил

½ чч счукани орехи

3 настъргани моркова

Приготвих купата и започнах. Реших да използвам миксер за мокрите съставки. Знам, че не е по правилата, но резултата си струваше.  Включих машинката и смесих захарта с меда, прибавих яйцата, олиото и прясното мляко. Сместта обещаваше сладост нежна и пухкава.   

От тук насетне, спрях миксера, прибавих брашното постепенно и с една дървена лъжица внимателно разбърках, само в една посока. Така ме учи мама навремето, макар да не вярваше, че ще мога да опека дори картофи.  По същия начин прибавих бакпулвера и подправките. Накрая сложих морковите и орехите.

Разделих сместта по формичките.  Фурната, предварително подготвена на 180 градуса. След около 25 минутки имаме най-вкусните сладкишчета.

Малко непознато, но хапката е плътна и ободряваща.

Скумрия плакия

скумрия плакия

Щом лятото свърши, а есента още е боязлива, настъпва благодатно време.  Ако оприличим годината на вечеря, то това е времето на кафето с коняка. 

Лениво отпуснати, с напълно отворени сетива, ние прибираме последните плодове на лятото и пием сладкия сок на есента. Струва си да се живее за такива мигове. 

В тези дни ястията трябва да са моста между знойните дни и топлите следобеди, да носят лекотата на лятото и сладостта на първите есенни дни.  Какво по-добро от плакията? Самото име крие топлина и бяла покривка.

Избираме си стройна скумрия, с черната лента на гърба. С остър нож нарязваме рибата на кръгчета. Слагаме сол и лимон – да омекне острия и вкус.  Ще ни трябват поне 2-3 риби за една средна тава и сравнително гладна компания. Избираме си и десетина глави кромид, но не от египетския, а от нашенския и го нарязваме на ситно. Това е добро оправдание да си поплачем за всички тревоги и желания, оптимистично е дори – все някога лука ще свърши.  С лука постиламе тавата, подреждаме рибата според естетичните си виждания  и поръсваме тук там с малко зрънца черен пипер. Зрънца, за да не стане преситено. Избираме си от шкафа и два листа дафина, потъркваме ги едно в друго – стана свежо, нали? Слагаме ги сред лука.  

Следват два варианта. Ако имаме домашен доматен сок, вземаме си една бутилка без колебание.  Но, по-добре да си изберем три или четири сочни домата, да ги обелим нежно и да ги пюрираме. Мирисът е съвсем различен – на слънце, на градински лехи и топла мокра пръст.

Като дете обичах да стъпвам боса в лехите, когато денят си отиваше, а баба поливаше зеленчуците.

Посипваме смлените домати върху лука и рибата, размесваме след малко, слагаме и сол. Покриваме рибените парчета с лимонени и доматени кръгчета и оставяме за няколко минутки настрана – да се омесят едно с друго, да стане душата на гозбата.  Ако доматите не са пуснали много сок, помагаме мъничко и доливаме с чашка вода.  Покриваме цялото обещание с фолио или капак и оставяме във фурната. Половин час, 40 минутки. Махаме покривалото, оставяме на огъня още 10тина минутки, да се сгъсти съвсем. 

Най-вкусна плакията е студена, поръсена с магданоз, в бяла чиния, за да си личи златистото на лука, тъмночервеното на доматите, жълтия лимон и черното гръбче на скумрията.  А ако в чашата има мускат или нежно розе, е прекрасно.

Това е простичка рецепта, но е понякога това е повече от достатъчно.

 

ПАТЛАДЖАНЕНИ РУЛЦА

Предстоеше вечер, посветена на приказки, пийване и леко похапване. За такива разговори, установих, е най-добре да има различни салати и едно леко ястие, което да засища, но да оставя стомаха спокоен, не препълнен.  Така всичко върви по реда си, лесно и приятно, а бъбренето е сладко.  Патладжанените рулца, открити в списание Меню бяха стрела в десятката. Само дето посред лято не върви свинско (оригиналната рецепта е със свинско филе), та си харесах едно пилешко филенце. 

 

И:

• 4 патладжана, от средните
• 0.5 кг филе, у дома – пилешко
• Малко зехтин (нека да е в тъмна бутилка)
• Около 0.1 – 0.2 кг сирене – прясно или половин щафетка топено пушено
• Малко розмарин
• Малко риган
• 1-2 ск чесън
• Сока от половин лимон

Към плънката може да се добавят маслини (обезкостени е желателно)

Естествено сол и черен пипер.

Подготовката започва с патладжана – нарязва се тънко, на филийки, с възможно най-острия нож, иначе си е фино мъчение. Филийките се слагат в подсолена вода поне за половин час.  След това си ги подсушавате и намазвате със зехтин.  Нареждате ги в тава ву хартия за печене (за да не търкате после тави). Тавата слагате в гореща фурна (ако е студена, патладжана ще се изсуши и няма да е вкусен) и докато не станат розово-златисти не ги пипате. После ги захлупвате в някоя купа, за да омекнат. През това време нарязвате филенцето на лентички (за по-готварски се използва термина жулиени), поръсвате с риган и розмарин. Естествено, трябва и да се посолят парченцата и се оставят настрана за половин час – да поемат ароматите.  След това се нагорещява малко мазнина и филенцето се запържва съвсем леко,  за да се разтворят миризмите. Добавяме смачкания чесън, разбъркваме и  се наслаждаваме на резултата 2-3 минутки.  Усещат се  пикантни, свежи и жизнерадостни ноти – още в тигана рецептата си казва дали е онова, което очакваме. Загасяме огъня с лимонов сок и си пускаме ритмична музика, защото радостта е неудържима.   Слагаме си подръка клечки за зъби и хайде на работа.  Ву всяка патладжанена филийки слагаме пилешка хапка, сирене и маслина (ако сме предвидили). Навиваме стегнато на рулце, набождаме с клечка. В гореща фурна запичаме за 10тина минутки.  Към ястието вървят еднакво добре бял студен мускат или розе, а може и бира.  Става чудесно – печения патладжан е , без да е тежък, те оставя сит и доволен, а не грозно преял.

Българска традиционна кухня – намесник

 

Да ви е сладко!

Бабата на съпружието е била страхотна кулинарка. Не просто готвачка, а е търсила сполучливата комбинация, вкусното в хапката и се е старала да го запомни. Може би е искала да остави в наследство опита си – докато беше сред нас, не я познавах добре. Намери се нейна тетрадка с рецепти и всяка започва: „Когато баницата стана пухкава…” или „когато бухтите бяха много хубави…” . 

Една от нейните рецепти е тази за Намесник. То не е точно баница, не е пита, не е тутманик. То си е точно намесник и става невероятно вкусно нещо.   Ровила съм се за рецепти, попадала съм на няколко, но те всички са по-различни от семейната. Смея да твърдя, че нашата е автентична, или поне доста стара.  Баба ни я имала от край време и намесника се помни още от детските години на свекър ми. Стана много сложно описанието, но искрено се радвам да разполагам с такива съкровища, пазени във времето.  Опазваме  традицията – бабата предава на снахи и дъщери, а те на свой ред учат младите булки.  Представете си топлата кухня с огнище, дървени нощви или сения (малка, кръгла трикрака масичка, служила за хранене или приготвяне на храна), посипани с брашно, бели памучни месали…Спирам с декорацията, ето и рецептата:

За тестото:

Около 1 кг брашно

Около 700 мл вода

1 сл сол, непълна

1 сл оцет

Може да се добави и една щипка хлебна сода

За останалото:

1 чч мас, разтопена

Около 500 гр сирене, натрошено

Мерките са дадени приблизително, защото при месенето на ръка всяка домакиня има свой усет , плюс-минус 100 мл или 100 гр, надали са проблем, не гоним точен грамаж на готовото тесто.  Като подготовка обаче, трябва да разполагаме с тези количества.

Замесва се меко тесто. Работи се внимателно с брашното, защото ако решим да използваме точно количество, може да не стигне водата и тестото да стане твърдо.  Това поне е моя опит, не претендирам за меродавност. Всяко брашно може да има различен състав и 700 мл да се окажат повече или по-малко. Аз лично използвам, вече няколко години една и съща марка.

Готовото тесто се разделя на топки, колкото шепа. От посоченото количество, може да получим около двайсетина топки.  Всяка топка топим в разтопената мас и разтегламе на малка кора (като мекица), слагаме по средата на омазнена тава. Поръсваме със сирене, отгоре слагаме следващата кора – докато свършат топчетата, редуваме по същия начин. 

Омазнените топчета, разтеглени, налагаме едно в-у друго, помежду им ръсим сирене

Вече в тавата имаме една купчинка мекици. С ръце натискаме и избутваме тестото, докато изпълни тавата.   След като сме свършили тази хубава работа, подхващаме тестото от четири страни и го обръщаме пак към средата – пак имаме една голяма топка. 

Намесваме, избутваме тестото докато изпълни тавата

 Отново намачкваме и избутваме тестото, докато изпълни отново съда. 

За втори път сме намесили и избутали тестото към ръбовете на тавата

С остър нож, бързо нарязваме наместника на ромбове, ако е останала мас, я изсипваме отгоре и слагаме във фурната.

Нарязваме на ромбове

Личната ми препоръка е запичане отдолу за 20-тина мин на 150 градуса и след това отгоре и отдолу на 180 гр.

Тъй като бабата ни беше кулинар на място, човек с инженерна мисъл и търговски занаят, беше си изработила и съкратена рецепта – намесник за двама души.

1 чч вода

Брашно колкото поеме (600-700 гр)

Половин непълна чл сода

За останалото: 150-200 гр мас, 200 гр сирене

Получават се 10-12 топчета.  

П.П. Снимките са домашни, така че моля да простите разхвърляната къща и някои дефекти.

Още за подправките

Дафинов лист:

снимката е от kulinar.gbg.bg

 

Използват се листата на вечнозеления, благороден лавър от сем. Лаврови. Той е храстовидно растение. Разпространен в Средиземноморската област и Мала Азия. Дафиновите листа са с високо съдържание на етерично масло, смоли, захари, калий, фосфор, манган, желязо, магнезий, цинк…  Има силен, приятен аромат, леко сладникав вкус. Етеричното масло се употребява за ароматизатор.

Както всяка подправка, има разнообразни лечебни ефекти: възбужда апетита, против газове в стомаха, червата, при проблеми на горните дихателни пътища.  Но не се препоръчва употребата му при проблеми в храносмилателната система, тъй като може да раздразни лигавицата на стомаха.

В кулинарията се използва предимно за пикантни ястия. Тъй като има консервиращо действие, дафиновия лист се слага в маринати, туршии. Казват, че преди да се използват листата, ако се потъркат едно в друго, свойствата им се усилват. Препоръчително е да се слага в храната малко преди да стане готова, защото продължителното излагане на топлинна обработка, или по-дългото престояване в ястията, им придава горчив вкус.

(Източник: Целебната сила на подправките, Интернет)

Първото, за което се сещам като чуя дафинов лист е зеле.  Зима, вънка вие вук (както се пее в една песен), ветър фучи, а вътре топло и мирише на вкусно. Или на друго, в зависимост от кухнята и любовта към зелето. В порцелановите кутийки на баба ми имаше едно изтъркано хартиено пликче, в което бяха скрити 10тина твърди листчета. Някак си странно ми миришеше подправката и така и не се научих да я използвам.  След време като прочетох Старогръцки митове и легенди, не можех да се отърся от представата, че лавровите венци са направени от  твърди сухи листчета. Жалко за нежната Дафне и влюбения Аполон.  Макар и до ден днешен като видя дафинов лист си представям класическа гръцка туристическа картина – бял мраворен храм, синьо море и силно слънце. Съвсем логично.

Личната ми полза от дафина е тоник за лице – накисвате за половин час 2-3 листчета в 250 мл гореща вода, прецеждате и почиствате лицето. Трае около 5-6 дни.  Тонизира, прочиства.

 

ЧЕСЪН:

снимката е от lekar.bg

 

Луковици и листа. За този зеленчук-подправка има сведения в стари Египетски източници, в Библията, а Херодот го описва в трудовете си и то твърде задълбочено. Той описва полезните свойства – с негова помощ раните зараствали по-бързо, немощните ставали полови атлети  :D, и ред други, но древния учен предупреждава и че прекалената му употреба може да доведе до главоболие и газове.  Учудващо точна диагноза.

Няма ясни сведения от къде произхожда днешната форма на това растение: тъй като чесън е открит в Египетските гробници се смята, че там е неговата родина. Робите-строители на тези паметници са получавали дневно определена доза и се смята, че един от първите бунтове е възникнал поради липса на чесън в  дажбите им.  Битува и мнение, че китайците са култивирали зеленчука и чрез търговия е дошъл до Близкия Изток и Европа. Интересното е, че в Северна Европа не е така популярен (горките хора).  В тъмните коридори на Световната история, чесънът е бил средство за прогонване на зли сили, вампири, дори самия Дявол бягал от невинните скилидки. Има известна логика в това, защото растението съдържа серни съединения, на които се дължи специфичния вкус и мирис.  Макар че не е имало химичен анализ на разположение, билкарите и лечителите (гении) са били наясно с неговите сили.  Една от легендите за чесъна се отнася и до борбата му с чумната епидемия в Средновековна Европа. Според източници в Интернет, във Франция, имало 4 души, които погребвали мъртвите, отнесени от злокобната болест. Те забогатявали, пребърквайки труповете и къщите им, но останали здрави. Майката на един от четиримата крадци била акушерка и им приготвяла винена настойка с чесън.

В  медицинско отношение подправката има такъв широк спектър на действие, че е невъзможно да се обхванат в кратките ми бележки. Съддържанието на етерично масло, органични киселини, витамини, хормони и още много вещества, му дават заслужено титлата природен антибиотик. В светлината на съвременната медицина чесънът се ползва като лекарство за болести от грипа до рака. Силните му антисептични свойства са доказани и обикновено през зимата всички телевизии се скъсват да препоръчват скилидките като панацея су грипа.

Що се отнася за кулинарните специфики на чесъна – те са неизброими.  Използва се в повече от половината Свят, печен, варен, суров, безценен вкусов подобрител.

(Източник: Целебната сила на подправките, Интернет)

Умишлено се въздържам от подробни описания на тази подправка-зеленчук, защото и двеста и две теми няма да са достатъчни за това. Какво да кажеш за нещо, което превръща най-блудкавия вкус в божествен (имам предвид червено цвекло – разполагам с рецепта за  най-елегантната салата, а сигурна съм и вие може да предложите чудесни неща).  Или пък за най-прекрасния летен вкус – постната лютеница на баба. За нея искам да разкажа: всяка къща в горната половина от картата на България, разполага с глинена проста купа и дървено приспособление, наречено клъцник (още клъчник) – нещо като по-голямо хаванче, макар да не са комплект. Щом настъпи лято, и в градината има вече чушки, домати, лук и чесън, манджата е готова. В купата се скълцват (не нарязват) глава лук, 10тина скилидки чесън, нарязани печени чушки и няколко пресни домата и става едно от най-възхитителните, прохладни и вкусни ястия, които може да ни предложи българската кухня. Естествено, да не забравяме и нарязания пресен магданоз, наръсен отгоре. А таратора, а претривката на другата ми баба, а салатата от печени чушки с магданоз и чесън, а чушките с доматен сос, а въздесъщата шкембе чорба… Или в тъмните зимни вечери – топъл боб и чесън на трапезата… Когато бяхме малки, някой донесе у дома буркан туршия от чесън (по-късно разбрах, че тази туршия е руски специалитет).   Мариновата скилидка става пикантна, хрупкава и нежна, леко сладни, леко те парва и не можеш да спреш, докато не видиш дъното на буркана. А около теб и ти самия миришеш на кисел чесън, та се не трае, ама хич не е интересен факта с миризмата, толкова е вкусно. Майка ми неудърфа на семейния напор и бе принудена да вземе рецептата и следващата година да направи тази гастрономична красота. Лошото беше, че използваше трилитрови буркани (тяхното дъно идва по-бавно) и щом отворехме капачката, цяла седмица у дома миришеше на туршия. За жалост на майка ми и писна и няколко години ни лиши от този деликатес.  При едната от бременностите ми, киселия чесън и мозък бяха единствените неща, които исках да хапна. Впрегнах всички роднини да търсят (щото беше лято, далеч от сезона на зимнината) и накрая получих едни 2 безценни буркана чеснова туршия, в колет, изпратен от близо 400 километра. Бяха оцелели и двата Стъклени буркана. Сега, както всички предполагате, в мазето имаме няколко бройки. Не ми се ще да пропусна и чесновото масло  за печената риба и … Няма толкова място.

За подправките

 

ДЖИНДЖИФИЛ:

снимката е взета от napravisam.bg

Наречен още исиот или имбер. Представлява корените на аптечния джинджифил, сем. Зингиберови.  Вкуса е парлив, което се дължи на зингиберона. Има приятен освежаващ аромат.  Изключителен антиоксидант, джинджифила носи славата на афродизиак.  Освен това се прилага при простудни заболявания, кашлици, хреми, проблеми при храносмилането, висок лош холестерол.  Не се употребява при възпаление на храносмилателната или отделителната система.

Смята се, че произхожда от Китай – сам Конфуций е дал сведения за него.   Постепенно завладява Изтока, а след това достига Древния свят – Елада и Рим. Използван не само като подправка, но и като лечебно средство,  в Античността е бил равносилен на златото.  През Ренесанса испанците започнали да отглеждат исиот в Африка, това също спомогнало скъпата подправка да бъде по-общодостъпна.

Като подправка се използва във всяка една сфера на кулинарията – солени, сладки ястия, напитки.  В Китайската кухня, в зависимост от ястието се подлага на всякаква обработка, в Индия го предпочитат като съставка на къри смеси. В днешна Европа и Америка  (за широката популярност,  смята се, е допринесъл Марко Поло, 13 век) се използва за приготвяне на бира, лимонада, сладкиши и специално за джинджифилени човечета (мислете си за Шрек! )

Поради силата на аромата и вкуса, препоръчва се джинджифила да се използва самостоятелно или с по-интензивни подправки: карамфил, канела, черен пипер, кориандър, шафран, лук, чесън.

(Източник: Целебната сила на подправките, Интернет)

След печалния си опит с екзотиката (виж при Кориандъра), бях доста предпазлива, направо прекалено.  Преди 5-6 години,в сравнително голям град, единствения джинджифил, който намерих, беше на прах.  Реших да го използвам в пилешка супа – търсех си моята рецепта, но сложих толкова малко, че дори не си заслужаваше търсенето на прашеца.  После, щом придобих малко повече увереност, засилих дозата. С подправките трябва да си смел, но с твърда ръка.  И поне веднъж-дваж да опиташ да разсипеш някое ястие. Истината за исиота, научих като си купих пресен корен.  Като избирате в магазина, гледайте да имате усещането, че е сочен, но твърд. И да знаете, трудно се харчи (освен ако не готвите за 2 роти, 3 университета и Слънчев Бряг през Сезона).    В повечето случай са достатъчни 5-6 бръсвания по ситното на рендето.  Един успешен опит за мен беше с гъби, запечени на фурна, с масло, чесън и 3 капки соев сос.  У дома дадоха най-висока оценка, особено популярна сред хората с английски маниери: Бива. За да изясня огромното значение на това бива, трябва да кажа, че с години (вече) се боря с традиционната картофена яхния и мусака. Последната съм я преработила напълно, а първата не се готви почти (един-два пъти годишно).  В крайна сметка, за да подправиш някоя гозба, трябва да си нещо като композитор.  Пишеш симфония – основен мотив гарниран с духови инструменти, тимпани, барабани, малко арфа, клавиши  – небцето и стомаха трябва да останат поразени (все пак по-внимателно). Не съм стигнала толкова далеч, държа да отбележа, че още уча нотите.  Винаги като слагам дадена подправка,  си представям някое  място, което да отива на вкуса, който ще сервирам. За джинджифила моята картина е зелено море, бял пясък, прохладен бриз на дървена веранда, огромни ярки и пъстри цветя сред буйна зеленина, бяла покривка, зелени стъклени чаши, сребърни прибори.  Ако щете вярвайте, но и аз не знам защо.

 

МАЩЕРКА:

bulherbs.com

Още: бабина душица, овчарски босилек, овчарска мерудия, тимиан…Всъщност у нас са познати около 15 вида от рода мащерка.  Градинската мащерка е предпочитаната за подправяне на ястия – полухраст от сем. Устоцветни. Силен билков мирис, стипчив, парлив вкус.  Растението има многостранно действие: отхрачващо, болко- и нервноуспокояващо, газогонно и дезинфекционно. Като компрес  служи за налагане на рани. Това се дължи предимно на етеричното масло, не без значение са и органичните киселини, минералните соли и др.

Мащерката е описвана като лечебно средство още от Античността и  Средновековието.

В кулинарията - за подправяне на супи, птичи ястия, яхнии и тн.

Изполва се в подправъчни смеси в Средиземноморска Европа,  Близкия Изток, дори Ямайка:

Френските букет подправки,  билки от Прованс , арабският заатар,  джърк.

(Източник: Целебната сила на подправките, Билките в България, http://www.rigana.net/?id=72&lang=bulgarian)

Мащерката я знам като чаена отвара.  Дъхти на зима и на кашлица.  Купувах сироп за болното гърло на детето и щом го отворих ме лъхна приятния аромат. От там насетне се заредих от билковата аптека, сега запарвам няколко лъжици и подслаждам с мед. Най-вкусния чай, според наследника. Е, той не знае, че в чайника има поне 3 вида билки. Също така, никой у дома не знае, че в супите слагам по мъничко, че  салатата от суровите гъби поръсвам и …

МАЙОРАНА:

kulinar.gbg.bg

Трева, от сем. Устоцветни

Използват се листата, понякога заменя ригана, но има по-мек и сладък вкус. Нейното действие свързано с подобряване функциите на храносмилателната система, спазмолитично, антисептично.

Произхожда и се ползва най-много по Средиземноморието.

Всезнаещите ни баби са лекували колики, спастична кашлица, задух у деца и възрастни.

Предпочитана съставка за колбаси, пастети, супи, ястия с домати, салати. Съчетават я с лук, черен пипер, чесън.

(Източник:  Целебната сила на подправките, Билките в България)

Честно казано, не е много популярна у нас, сякаш. Аз лично предпочитам риган, но него не можах да завъдя, сега се опитвам майорана да отгледам. Поне ще ми ароматее на прозореца. Ако оцелее, де.

 Всички снимки са взети от Интернет. Под всяко изображение е посочен източника.

И пак за подправките

КАРДАМОН:   

forum.bgkulinar.net

Това са плодовете на елетария от сем. Зингиберови.
Както повечето подправки, използвани в Източната и Далекоизточната кухня има антисептичен ефект, леко дразни нервната система, стимулира апетита. Предпочитана подправка в Индия – често срещана съставка в различните кърита. В арабския свят е предпочитана за ароматизиране на кафе.
(Източник: Целебната сила на подправките, Интернет)
Някъде (за мой срам не си спомням къде) прочетох, че в арабите предпочитат кафето си ароматизирано с кардамон. Понеже съм отявлен любител на кафето, реших да проверя какво е. В едни по-далечни години, екзотичните подправки не бяха често срещани, та ми се наложи доста да потърся, докато се сдобия с пакетче кардамон. Първата ми работа беше да си направя кафе.  Доста… странно,  съвсем различно на вкус и невероятно източно ми се стори кафето. Но не повторих. Силен аромат – не може да се опише – има лимон, има канелен нюанс, има индийско орехче и какво ли не още. Използвам познати имена, за да дам някакво обяснение.
В последствие намерих незаменимо място на кардамона у дома. Счукан, заедно с още някои други неща  го слагам във фалафела (пусти фалафел), някои други блюда, сладкиши. Например аз правя най-хубавите меденки от всички мои познати (боже колко съм скромна).

Дойде ред на няколко подправки, които всеки познава. Лично на мен са ми много скъпи – връщат ме в деството, свързвам ги с пролетта и лятото. Става ми топло, мило, родно на душата. Предполагам като на всички вас.

КОПЪР:  

citygarden.eu

Тревисто растение от сем. Целинови – Сенникоцветни.  Етеричното масло, съдържащо се в растението, му придава сладникаво-парлив вкус. Източник на вит. С, А, соли на калия, фосфор, желязо, фолиева киселина…
От медицинска гледна точка има изразен диуретичен ефект, положително въздействие при ферментационните процеси в чревния тракт, понижава артериалното налягане, засилва лактацията, газогонно действие.
Една от най-използваните подправки в родната кухня.                                                                                                                                 

(Източник: Интернет, Целебната сила на подправките)
Копърът е основата на таратора. За тази студена супа спорим с почти всички съседи,  и всеки твърди, че е родител на това ястие. Аз си спомням летните жеги на село, когато баба правеше претривка. Тя е  почти като таратора, но не съвсем: вместо мляко се използва ледена вода, няма мазнина. Само краставици, много копър и чесън. Охлаждащия ефект е гарантиран!  Щом ми замирише на копър, значи е настъпило най-хубавото време на годината, време на слънчеви дни и топли нощи, студена мастика, йени ракъ  или каквото си му е реда. Тиквички, зелен фасул, сърмички, боже… Били ли сте в  селска градина, в късния следобед или привечер, да берете зеленчуци за салатата? Не е възможно да липсва копъра – мирише, напечен от слънцето и гъделичка като хванеш цвета в шепа. 
Може да се каже, че копъра е една от най-интернационалните подправки – от Азия, през близкия Изток до Скандинавия – никой не се отказва от свежестта и жизнерадосното чувство на аромата.  Използвала съм (освен свежия) и сушен, и замразен.  Със сушени листенца няма да готвя, решила съм твърдо. Някак си измамно ми е – липсва свежестта.  Ако нямам замразен, бих използвала семена от копър.

МАГДАНОЗ:   

agrointegral.com

Двугодишно растение от семейството на копъра – Целинови.  Това растение е изключителен източник на витамини и микроелементи: калиеви, калциеви, железни соли. Един от първенците сред природата по съдържание на вит. С, каротин, вит. Е.
В народната медицина има широк спектър на приложение (нищо чудно с толкова ценни съставки), в козметиката също е доста прилага – например сока избелва.
(Източник: Целебната сила на подправките)

Къща без магданоз в България аз не знам. Слага се навсякъде. Тази подправка носи вкуса на лятото. Салата от печени чушки с  чесън и магданоз, шопска салата, всяка лятна гозба, поръсена със ситно нарязан магданоз…
Един мой преподавател разказваше, че според исторически източници, по време на балове във френския двор, по подовете било пълно с магданоз. Етеричното масло имало, хм, едно специално въздействие в/у дамите и господата, карало ги да се сприятеляват доста бързо едни с други…

ДЖОДЖЕН:    

bgcookbook.hit.bg

Многогодишно тревисто растение от сем. Устоцветни. Култивиран вид. Съджа ментол (много ясно).
Природет атисептик, спазмолитично действие, подобрява работата на стомашно-чревния тракт. В народната медицина се прилага при болки в стомаха,  при простуди, заболявания на черния дроб, при преумора и тн.
(Източник: Целебната сила на подправките)

Не мога да си представя боб, бял ориз, агнешко без джоджен. Ръся щедро, сушен, пресен, каквото има. В Турция  е доста ползвана подправка.  Имаше една рецепта за агнешко със сос от кисело мляко и много джоджен.   
Това растение също е неразделна част от късната пролет и лятото.  През зимата, когато сина почне да накашля, вадя торбички и бурканчета и щом пусна малко джоджен в чайника, ми става по-оптимистично.

    

КАРАМФИЛ:

cuisineeurope.com

Недоразвитите цветни пъпки на карамфиловото дърво – сем. Миртови. Изсушени, те имат тъмнокафяв, червеникав цвят. Позната подправка в целия Изток, по-късно пренесена в Европа.
На пазара се срещат два вида: едър и дребен. Разликата освен в размера на пъпките е и в съдържанието на етеричното масло – при първите то е около 20%, при вторите наполовина.
Качествените пъпки плуват изправени или потъват, когато се пуснат във вода, „изветрелите” остават на повърхността.
Карамфила е важна съставка в различни подправъчни смеси в арабската и индийската кухня: „седем подправки“, „гарам масала“ и др.
Неговият вкус е силен, парлив, натрапчив. Не се препоръчва смесването му със зелени пресни подправки. Има антисептично и болкоуспокояващо действие.
В ориенталските кухни се прибавя към месни ястия. В Европа, като чели, се прибавя предимно към маринати, туршии, компоти, сладкиши.  Подпомага храносмилането и се слага в гозби от зеле. У нас се подправят дребни сладки, медени сладкиши…
(Източник: Интернет, Целебната сила на подправките)

Както казах някъде, първата ми среща с карамфила беше когато открих едно пакетче в стара дамска чанта. Такъв тайнствен, остър мирис. Баба ми, която го беше забравила там, ми обясни какви са тези странни неща. Като сдъвках една пъпка, имах впечатлението, че поех капка силен алкохол. Тогава съм била дете и имах странни асоциации. Дълго време не го харесвах – всяка Коледа майка ми купуваше немски бисквити, които не понасях. Едва като собственичка на кухня (е, първата беше под наем) си купих едно пакетче. И то заради Коледно вино (нали знаете колко е заразно това време на годината). После стана неотменна част от бурканчетата ми с подправки.  Не мога да си спомня – меденки ли се опитвах да правя или фалафел  (тъй като налучквах рецептата за любимия ми фалафел -от него започна всичката ми любов към източните вкусове).  Или пък просто съм чела истории за Ориента, или пък Габриел Гарсия Маркес, Исабел Алиенде… Но карамфила е специална подправка. Когато го счуквам в хаванчето аромата ме понася, избистря ми погледа. Всъщност в моята кухня, обичайно, той и канелата са неделима комбинация. Различни са само пропорциите.  Но, интересна работа:  карамфила също както и канелата слагаме в сладко, солено, в напитки, дори в парфюми.
 Някъде прочетох, че при зъбобол ако се сдъвче едно карамфилче, страданието се уталожва.  Не съм имала случай да  пробвам, но щом още китайците са го дъвкали при срещи с императора,   надявам се до наши дни да е донесъл само добри неща. 

ЧЕРЕН ПИПЕР:
Това са плодовете на едно увивно тропическо растение – сем. Пиперови.  Отглежда се по доста интересен начин – ще посоча линкове, където това вече е обяснено.
Подправката произхожда от Индия и има богата история.  Тя е една от първите, пренесена в античния свят на стара Европа, преминала през Средновековието и останала до днешни дни.  В миналото, поради високата си цена е използван като залог, валути, въобще като разменна монета му държавите. Черният пипер е бил част от причините за развитието на Португалската, Испанската, Холандската морска история.
Растението съдържа  етерично масло, вит. С, пиперин и тн. Колкото по-високо е съдържанието на пиперин, толкова е по-качествен. Пиперът се цени заради консервиращите му свойства, приятния аромат и вкус, които подобряват вкуса на храните. Но употребен в по-големи количества, пиперът дразни, дори може да увреди храносмилателната система.

В зависимост от момента на бране и последвалата обработка има няколко вида пипер:
черен

spicesbg.com

недоузрели, изсушени на сянка плодове. Най-популярния вариант, всестранно приложение

зелен

rigana.net

недозрели плодове, изсушени или мариновани, интензивен вкус и аромат. Използват се предимно като добавка в сирена, меки колбаси

бял

rigana.net

узрели плодове, с отстранена обвивка. По-слаб вкус, аромат. Използва се при нужда да се запази първоначалния вид на ястието.
Ето допълнителна информация: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D1%80

(Източник: Целебната сила на подправките, Интернет )

Едва ли мога да кажа нещо ново за тази подправка. Тя наред със солта е задължителна във всяка къща. Като малка много се забавлявах да броя зрънцата за всеки буркан щом станеше време да правим кисели краставички. Като по-големи се разкихвахме с негова помощ. Като още по-големи, вече далеч от дома, много вървеше със сутрешните супи след нощните купони.  Едва ли сте пропуснали да хапнете гореща пилешка супа към 4.00 някоя сутрин, поръсена с много черен пипер – когато страстите са поуталожени, краката тръпнат от танци (бесни), а вкуса на водката вече не  е толкова приятен.  
Зимата, щом почне кихавица, кашлявица и хрема – пилешки бульон с черен пипер и лимон, ми връща всичката сила за живот. Това е много по-лекия вариант на греяно червено вино с черен пипер (казват, че и ледник може да стопи).  Ех, спомени.

 

 

РОЗОВ ПИПЕР:

kulinar.gbg.bg

Въпреки името и външния си вид, това не е пипер.  Представлява изсушени плодове на един вид дърво – американски ясен. Имат много приятен розово-червен цвят.  Използва се предимно за рибни ястия и различни подправъчни смеси.
(Източник: Интернет)

По принцип аз съм идеалния потребител – винаги пробвам всичко ново, което видя на пазара. И понеже съм ценител на добрия вкус – доколкото ми стигат акъла и възможностите – предпочитам пресните неща, вкл. Прясно смлени подправки. За това си купих една мелничка със зърнена смес – да си я сложа на масата и да си подправяме сервираните ястия. В мелничката имаше всички видове пипер – черен, бял, зелен и розов. Дали прекалявам, не знам, но мога да се закълна, че вкуса става божествен.  Основните ноти се засилват, по-пикантно звучене и тн.
Розовият пипер е използван и в парфюмерийната индустрия. Свеж, подправъчен аромат, някои от доста изнестните парфюми, с аромат на розов пипер:  Burberry the beat, Chanel allure sensuelle,  Kenzo Tokyo и тн.

 

РОЗМАРИН:

kulinar.gbg.bg

Листата на вечнозелен храст от сем. Устоцветни . Те са игловидни и твърди, с много силен аромат, щом се сдъвкат се усеща лека горчивина.   По химичен състав е доста богата тази ароматна билка, най-ценени са етеричното масло, антибиотичните вещества.  От медицинска гледна точка има диуретичен, противомикробен, тонизиращ ефект.  С него се лекуват много неща: болки в стомаха, сърдечни неврози, астма, кашлица, ревматизъм.  За козметичното и парфюмерийното производство е много ценна съставка.
Розмаринът, в превод от латински ros marınus – морска роса, има силна историческа аура. Вярвало се, че съхранява младостта, подпомага паметта, използван е дори в църковните китки при миропомазване и тн.
Тъй като произхожда от Средиземноморието, розмаринът е част от така наречената Средиземноморска диета. Той е характерен още за френската, немската, английската кухня. Предпочитан при приготвянето на пиле, риба. Освен това, подпомага храносмилането и се слага в подкрепа на същото в трудносмилаеми храни (особено в някои немски ястия).
Това е силна подправка и подтиска по-нежните аромати. Предпочитат се комбинации с дафинов лист, лукове, черен пипер.
(Източник: Целебната сила на подправките, Билките в България, Интернет)
Когато открих розмарина, тъкмо започвах да задълбавам в кулинарните науки.  Един от първите подаръци на моята свекърва (честно заявявам – много добра жена, благодарна съм на съдбата, че тя ми се е паднала в тази роля) беше една кулинарна поредица – „Уверени в кухнята”. Та в нея имаше една изключително апетитна снимка (заедно с рецептата, разбира се) на печено пиле с клончета розмарин. Естествено, че я сготвих,  френска кухня… Но, както казах, доста силен аромат и вкус, пестеливо трябва да се работи.  При мен се получи малко пренасищане, защото като всеки новак, не успях да преценя  количеството, не бяхме свикнали със силния аромат, и не можахме да изядем чудното пиле. Ето колко е важно да се слушат по-умните хора.  Е, после вече ставаха нещата – риба, бисквити…
Един септември бяхме на о. Тасос. В градината на хотела, бяха посети толкова много храсти розмарин, че аромата му се носеше из въздуха, плътен и омайващ (може някой път да разкажа и за това пътуване), с ръка да го хванеш.  Имах огромното желание да си разровя някоя леха и да помъкна към дома колкото корени успея да взема. Естествено, не го направих.  Ама  сега съжалявам, защото поне три пъти се опитвах да засея храстчета у дома, докарвам ги до 20-30 см и после си заминават.  Уханието с нищо не може да се сравни, напомня зноен летен ден на брега на морето. Всъщност като си помисля още малко и на топла лятна нощ, отрупана с много романтика, може да напомня също.

Всички приложени снимки са взети от интернет. Под всяко изображение е посочен източник.

Още малко за подправките

КУРКУМА:   

chudesa.net

Представлява смлян и изсушен корен на растение от сем. Зингиберови.  Често казват, че тя е заместител на шафрана. Има силен тъмножълт до оранжев цвят и специфичен аромат, парлив вкус.  Използва се за подправяне на ориз – пилафи, ризото, рибни ястия, супи, пилешко и тн.
Куркумата беше първата по-така подправка, която си купих и заедно с няколко други я сипах щедро в моята вариация на пилешка супа.  Лично на мен ужасно ми харесва, но ако прекаля, ориза остава за кучето (например).   Продавят я в малки, тъмно оцветени шишенца, което нявава усещането за магически дейности в кухнята.

ШАФРАН:   

bg.wikipedia.org

Това са тичинките на един вид минзухар от сем. Перуникови. Добър източник на тази подправка е Средния Изток.  Това е една от най-скъпите подправки по света, тъй като от суровата маса се получава съвсем малко количество (минзухара има само 3 тичинки и се бере ръчно).
Съществуват няколко нива в качеството на шафрана, най-високо е, когато влакната на са тъмночервени.  Има доста инфо из мрежата, както и в повечето книги.
Ето нкл линка:
http://www.gotvetesmen.com/useful/spices/index.php?alphabet=%D0%A8&id=71
http://forum.bgkulinar.net/viewtopic.762.html
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B0%D1%84%D1%80%D0%B0%D0%BD

Естествено, шафрана беше една от причините да посетим Египетския пазар в Истанбул. И също така, естествено, си купих. Предполагам, че е имало шафран, в това, което си купих, де.
Но си го използвах с удоволствие. С него, както и до известна степен с куркумата , супите, въобще ястията, придобиват един кадифен, леко загадъчен вкус. В линковете, посочени по-горе има добри съвети как да разпознаем, да използваме и тн този аромат.
ИНДИЙСКО ОРЕХЧЕ:   

jenite.net

Орех – вечнозелено дърво от сем. Миристикови. Слад като узреят плодовете, от сърцевината им се добива твърдо орехче, което е плътно.   Пикантен, парлив вкус, свеж (на мен ми напомня боров) аромат.  Прието в големи количества е токсично.
Увеличава отделянето на стомашен сок, антисептик (може би за това е широко използвано в източната кухня), имуностимулант в известна степен.
(източник: Интернет, Целебната сила на подправките, коментарите са си мои )
Не само в нашата, но и по чуждите кухни са се мотаели едни пораздърпани пакетчета с по 2 орехчета вътре. Мама стържеше орехчето (с много нерви) на обикновено ренде.  Наистина ми миришеше на борче. Спомням си, че го слагаше в разни прасковки, черешки и прочее дребни радости. Сега аз го използвам доста пестеливо. Има една от главните роли у фалафела. При ястия и кебапи от кайма също е част от спецификата на ориенталската кухня.

Всички приложени снимки са взети от интернет. Под всяко изображение е посочен източник.

Малко за подправките

Когато бях малка, много обичах да чета приказки. Винаги се намираше някоя баба знахарка или друг подходящ персонаж, който да приготвя нещо – гозба, печено, даже просто обикновено еликсирче . Все още живо си спомням приказките от 1001 нощ – дъха на амбра в Синдбад, розовата вода, шербетите от трапезите… В българските приказки винаги се намира омайно биле – ако си припомним разните самодиви, дето пленявяли юнаците с вълшебните треви, които пък с помощта на други чародейни съставки се спасявали, картината става така ухаеща, че се загубвам.

През летните ваканции живеехме на село – при баба и дядо, което да ни даваше доста свободна среща с природата. Вечер, често ме пращаха до градината да набера магданоз или копър за салатата или таратора. Заседявах се край ароматните треви – обичах да мириша копъра, но магданоза си го хапвах като младо яренце – направо от лехата. Друг един ярък спомен е стенния сервиз за подправки на баба. Докато пиша това, ужасно съжалявам, че не помолих родителите си, да ми го запазят. На една дървена етажерка, бяха подредени порцеланови кутийки, всяка надписана: брашно, захар, дафинов лист, канела, бахар… Кой знае какво чудо на соцдизайна е този сервиз, но като малка умирах да бърникам из купичките. Всъщност, само в една-две от кутийките се съхраняваха написаните отпред аромати. Баба ми гледаше да свърши домашната работа, а тя не включваше волни програми с кухненски подправки. Използваше стандартните, без много церемонии – черен, червен пипер, сол, магданоз, копър, дафинов лист, индрише за компота от дюли и май друго нямаше. Но когато ми се отдадеше случай, разпитвах какво е бахара, за какво се ползва лимонтозуто и тн. При другата ми баба се забавлявах, като ровех из старите дамски чанти, в една от които имаше пакетче карамфил. Миришеше ми странно, някак си далечно и необикновено. Щом се почувствах по-уверена сред тенджерите, зеленчуците и всичките там екстри, почнах да се оглеждам. Гозбите, които знаех, бяха вкусни, но все мислех, че са леко скучновати. Едно по едно бурканчета с подправки оживяваха етажерките. Бума настъпи, когато проявих здраво (или нездраво според мъжа ми понякога) любопитство към екзотичната кухня на Ориента (а после и към тази на съседите). Ако подходя научно, ще кажа, че съм използвала нещо дидактично в методите ми на опознаване с подправките. От познатото към необятното, дето се казва.

Интереса ми към подправките расте и ето моя челен опит:

КАНЕЛА: 

e-vestnik.bg

Общо инфо: Тя се добива от кората на различви видове дървета и храсти от рода Канела на сем. Лаврови. Предпочитана е цейлонската, а разновидност е китайската (която е с по-горчив вкус, по-евтина е и по-масово се използва. Изсушената канелена кора има деликатен аромат, сладко-парлива. Медицински погледнато: успокоява стомаха, възбужда апетита, има противомикробни свойства.

 (източник: Интернтет, Целебната сила на подправките)

Спомням си преди всичко семейното летуване във Варна. В една закусвалня продаваха мляко с ориз и когато си купувахме, една леля благодатно ръсеше супени лъжици от кафявия прашец отгоре му. В началото старателно избягвах поръсените участъци, докато не се прелъгах някак си и от тогава едното без другото не може. Плахо употребявах канела – в началото само в кексовете и сутляша. Един ден в пристъп на екстравагантност сложих малко на картофената яхния. Никой (т.е. мъжа ми) не изпротестира. Канела та е задължителна подправка у дома. Като удар в десетката е присъствието и в рецептата ми за фалафел. Много обичам фалафел и доста материал изчетох – благодаря на майчетата от Турция и Близкия изток от форума на БГ Мамма – докато открия точната комбинация на съставките (за нашето семейство). Миди с ориз – имам невероятна рецепта, която считам за подарък от едно момиче – Кайги, споделило я с мен пак в БГ Мамма, както и едни пилешки филенца, скътани в невероятен сос… Несъмненото предимство на тази подправка е двойнствената, че и тройнствената и природа: можеш да я сложиш и в солено, и в сладко, и в напитки. Патент у дома са много бързи и лесни меденки. Коледното вино открих преди 2 години, кафета разни. През зимата любима напитка на мен и сина ми, е топло мляко с канела.

КОРИАНДЪР:   

agrosaveti.com

Общо инфо: Тревисто растение от сем. Целинови. Използват се плодовете и листата. Невероятно широк спектър: консервиращи, лечебни свойства. Спомга храносмилането. В Ориента е еквивалент на магданоза у нас. Слага се в началото на готвенето, за да се развие и засили аромата. В Европа е предпочитан като съставка на различни маринати.

(източник: Интернтет, Целебната сила на подправките)

Като младши готвач мислех, че експириментите в кухнята са винаги успешни. Ми всеки сготвил нещо повече от бъркани яйца, знае, че подобно твърдение, често, си е чиста глупост. Дълбоко бях разочарована, че мъжа ми не хареса супената лъжица кориандър (не смлян) в една от картофените ми вариации. Кориандъра има един такъв остър лъх, който напомня на сушен лимон, че обръща езика, когато е непремерен. Да ви кажа, половината от сготвеното отказа да се раздели с кориандровите семена и отиде в коша. Сега много внимавам къде слагам и гледам да ползвам предимно смлян. ……..

БАХАР:      

dionel.net

Това са плодове на дърво – аптечна пимента, сем. Миртови. Стипчиво-люти зрънца. Повишават апетита, подобно на кориандъра има добри консервиращи свойства. Успокоява стомаха.

(източник: Интернтет, Целебната сила на подправките)

Много често си купувам някоя подправка, дето не я знам за какво е, после почвам да я проучвам и да и търся манджата. Нещо като копчето и балтона съм аз. Докато нацеля рецепта за рибена чорба минаха години. Едва наскоро поднових съдържанието на бурканчето с бахар в къщи.

КИМИОН:    

cuisineeurope.com

Това са плодове на тревисто растение, сем. Целинови. Подобрява храносмилането – затова се използва в ястия от зеле и други трудносмилаеми храни (тлъсти меса също).

(източник: Интернтет, Целебната сила на подправките)

Първата мисъл е кебапчета. Втората е салам. Третата е всичко останало. Но най-добра е комбинацията с риба, колкото и странно да звучи. Фалафела (макар да го споменах при канелата) също е част от отражението на тази подправка у дома.

СУМАК:   

kulinar.gbg.bg

Плодове на храст (Rhus coriaria). Използват се смляни, има кисел вкус, подправят се салати, кебапи. След като открих любовта си към турската кухня, мъжът ми реши да ме изненада за оня празник, дето уж не го празнуваме. Т.е. ние си го празнуваме, ама по друг начин. След един 8 март, за един 10 ли беше, 15 ли – няма значение – отидохме семейно, без детето, на вечеря в турски ресторант. След дълго проучване на менюто, съпруга ми, който е доста взискателен относно храната си, избра да опита салата фатуш. Невероятна е, от нас да го знаете. И аз като добра съпруга също така, реших да я приготвя у дома. Само дето зациклих. Нямах сумак. В нашия град не знаех къде да търся, за това прегледах пазарното инфо и ангажирах една камара хора да ми донесат от София. Тази подправка е странна. Малки тъмночервени зрънца (все си спомням една картинка от учебник по руски, която беше озаглавена рябинка), с леко кисел вкус. Това е най-познатата част от вкуса му. За останалото се иска въображение, но аз няма да се възползвам.

 

Всички приложени снимки са взети от интернет. Под всяко изображение е посочен източник.