Кой смята, че няма човечност?

От  известно време споделям час-два седмично с няколко майки. Всъщност са доста. Какви са толкова тия майки?  Това са доста жени – нормално необикновени. За Движението на българските майки сигурно знаете. Сега ще разказвам за бургаските. Дето освен майки, са и движещи разни работи.

Който е опитвал да бъде доброволец за дадена кауза, неминуемо се уморява да бъде борец. Въпросът е дали ще има достатъчно ентусиазъм да прескочи момента на умората и дали ще има достатъчно хора, които да се увличат  едни други.

Това съм го преминала, опитвах се да съм валънтиър /както казват братята американци/, но нещо не ми достигна височина и се поуморих. Известно време изпитвах съжаление, но после ме увлече ежедневието и забравих.

Един ден попаднах на тема от любимия форум и айдее – докато се усетя, седях курдисана на маса, заедно с 10на жени. Повечето говореха една през друга, но разговорите някак си се преливаха един в друг и мога да се закълна, че имаше нещо като телепатия.

Всъщност никой не говореше за благотворителност. Което беше най-странното нещо все пак. Открих, че докато обсъждахме злободневните и не толкова теми, бяхме решили да организираме Великденски базар, а аз самата си планирах какво щях да изряботя за продажбите. Представяте ли си – отидох на разпивка, а се върнах с творчески планове.

Момичетата не искаха да споделям с тях, да се чувствам задължена, напротив – те споделяха с мен. След всяка седмична среща-оперативка, имах чувството, че вземах вана фреш-портокал.  

Всеки петък ставаме все повече.

Темата има продължение

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s