Още за подправките

Дафинов лист:

Използват се листата на вечнозеления, благороден лавър от сем. Лаврови. Той е храстовидно растение. Разпространен в Средиземноморската област и Мала Азия. Дафиновите листа са с високо съдържание на етерично масло, смоли, захари, калий, фосфор, манган, желязо, магнезий, цинк…  Има силен, приятен аромат, леко сладникав вкус. Етеричното масло се употребява за ароматизатор.

Както всяка подправка, има разнообразни лечебни ефекти: възбужда апетита, против газове в стомаха, червата, при проблеми на горните дихателни пътища.  Но не се препоръчва употребата му при проблеми в храносмилателната система, тъй като може да раздразни лигавицата на стомаха.

В кулинарията се използва предимно за пикантни ястия. Тъй като има консервиращо действие, дафиновия лист се слага в маринати, туршии. Казват, че преди да се използват листата, ако се потъркат едно в друго, свойствата им се усилват. Препоръчително е да се слага в храната малко преди да стане готова, защото продължителното излагане на топлинна обработка, или по-дългото престояване в ястията, им придава горчив вкус.

(Източник: Целебната сила на подправките, Интернет)

Първото, за което се сещам като чуя дафинов лист е зеле.  Зима, вънка вие вук (както се пее в една песен), ветър фучи, а вътре топло и мирише на вкусно. Или на друго, в зависимост от кухнята и любовта към зелето. В порцелановите кутийки на баба ми имаше едно изтъркано хартиено пликче, в което бяха скрити 10тина твърди листчета. Някак си странно ми миришеше подправката и така и не се научих да я използвам.  След време като прочетох Старогръцки митове и легенди, не можех да се отърся от представата, че лавровите венци са направени от  твърди сухи листчета. Жалко за нежната Дафне и влюбения Аполон.  Макар и до ден днешен като видя дафинов лист си представям класическа гръцка туристическа картина – бял мраворен храм, синьо море и силно слънце. Съвсем логично.

Личната ми полза от дафина е тоник за лице – накисвате за половин час 2-3 листчета в 250 мл гореща вода, прецеждате и почиствате лицето. Трае около 5-6 дни.  Тонизира, прочиства.

ЧЕСЪН:

Луковици и листа. За този зеленчук-подправка има сведения в стари Египетски източници, в Библията, а Херодот го описва в трудовете си и то твърде задълбочено. Той описва полезните свойства – с негова помощ раните зараствали по-бързо, немощните ставали полови атлети  :D, и ред други, но древния учен предупреждава и че прекалената му употреба може да доведе до главоболие и газове.  Учудващо точна диагноза.

Няма ясни сведения от къде произхожда днешната форма на това растение: тъй като чесън е открит в Египетските гробници се смята, че там е неговата родина. Робите-строители на тези паметници са получавали дневно определена доза и се смята, че един от първите бунтове е възникнал поради липса на чесън в  дажбите им.  Битува и мнение, че китайците са култивирали зеленчука и чрез търговия е дошъл до Близкия Изток и Европа. Интересното е, че в Северна Европа не е така популярен (горките хора).  В тъмните коридори на Световната история, чесънът е бил средство за прогонване на зли сили, вампири, дори самия Дявол бягал от невинните скилидки. Има известна логика в това, защото растението съдържа серни съединения, на които се дължи специфичния вкус и мирис.  Макар че не е имало химичен анализ на разположение, билкарите и лечителите (гении) са били наясно с неговите сили.  Една от легендите за чесъна се отнася и до борбата му с чумната епидемия в Средновековна Европа. Според източници в Интернет, във Франция, имало 4 души, които погребвали мъртвите, отнесени от злокобната болест. Те забогатявали, пребърквайки труповете и къщите им, но останали здрави. Майката на един от четиримата крадци била акушерка и им приготвяла винена настойка с чесън.

В  медицинско отношение подправката има такъв широк спектър на действие, че е невъзможно да се обхванат в кратките ми бележки. Съддържанието на етерично масло, органични киселини, витамини, хормони и още много вещества, му дават заслужено титлата природен антибиотик. В светлината на съвременната медицина чесънът се ползва като лекарство за болести от грипа до рака. Силните му антисептични свойства са доказани и обикновено през зимата всички телевизии се скъсват да препоръчват скилидките като панацея су грипа.

Що се отнася за кулинарните специфики на чесъна – те са неизброими.  Използва се в повече от половината Свят, печен, варен, суров, безценен вкусов подобрител.

(Източник: Целебната сила на подправките, Интернет)

Умишлено се въздържам от подробни описания на тази подправка-зеленчук, защото и двеста и две теми няма да са достатъчни за това. Какво да кажеш за нещо, което превръща най-блудкавия вкус в божествен (имам предвид червено цвекло – разполагам с рецепта за  най-елегантната салата, а сигурна съм и вие може да предложите чудесни неща).  Или пък за най-прекрасния летен вкус – постната лютеница на баба. За нея искам да разкажа: всяка къща в горната половина от картата на България, разполага с глинена проста купа и дървено приспособление, наречено клъцник (още клъчник) – нещо като по-голямо хаванче, макар да не са комплект. Щом настъпи лято, и в градината има вече чушки, домати, лук и чесън, манджата е готова. В купата се скълцват (не нарязват) глава лук, 10тина скилидки чесън, нарязани печени чушки и няколко пресни домата и става едно от най-възхитителните, прохладни и вкусни ястия, които може да ни предложи българската кухня. Естествено, да не забравяме и нарязания пресен магданоз, наръсен отгоре. А таратора, а претривката на другата ми баба, а салатата от печени чушки с магданоз и чесън, а чушките с доматен сос, а въздесъщата шкембе чорба… Или в тъмните зимни вечери – топъл боб и чесън на трапезата… Когато бяхме малки, някой донесе у дома буркан туршия от чесън (по-късно разбрах, че тази туршия е руски специалитет).   Мариновата скилидка става пикантна, хрупкава и нежна, леко сладни, леко те парва и не можеш да спреш, докато не видиш дъното на буркана. А около теб и ти самия миришеш на кисел чесън, та се не трае, ама хич не е интересен факта с миризмата, толкова е вкусно. Майка ми неудърфа на семейния напор и бе принудена да вземе рецептата и следващата година да направи тази гастрономична красота. Лошото беше, че използваше трилитрови буркани (тяхното дъно идва по-бавно) и щом отворехме капачката, цяла седмица у дома миришеше на туршия. За жалост на майка ми и писна и няколко години ни лиши от този деликатес.  При едната от бременностите ми, киселия чесън и мозък бяха единствените неща, които исках да хапна. Впрегнах всички роднини да търсят (щото беше лято, далеч от сезона на зимнината) и накрая получих едни 2 безценни буркана чеснова туршия, в колет, изпратен от близо 400 километра. Бяха оцелели и двата Стъклени буркана. Сега, както всички предполагате, в мазето имаме няколко бройки. Не ми се ще да пропусна и чесновото масло  за печената риба и … Няма толкова място.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s