Децата учат

Оня ден, сина си тренира чувството за хумор и изиска цялото  внимание, за да сподели току-що измислена шегичка. Не беше смешна, а аз съм защитник на реализма във възпитанието, само се усмихнах на ентусиазма. После, гледайки някакво комично предаване, много се посмях.  И детето, обзето от искрено желание за съпричастност, започна да се смее също. Обаче, твърде малък, за да оцени хумора, скъса се да се смее, но така пресилено, че жал ми стана.

Викам му: Мамо, недей така да се насилваш. Смей се само ако ти е смешно. От сърце.

А той най-сериозно ми отговори: Мамоооооооо, смея се от каквото мога!

Това е то, житейската мъдрост!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s