Диетично

Диета. ДИЕТА. ДИЕТА. Диета

Днес съм на диета. Т.е. съм на ограничителен режим.

Оня ден гледах Олимпийски репортаж – ски дисциплини. Едни жени в ненормално прилепнали костюми, хвърчат куршумно по пистата. Ама то екипчето опънато, една гънка няма – само форми – обли, стегнати, хармонични, като гръцки богини. Станах и отидох пред огледалото в спалнята. Хитро съм го сложила срещу прозореца, за да ми идва светлината откъм гърба и да изглеждам с 3.45 кг по-слаба – помпам самочувствие. Екипчето ми – неравномерно опнато тук там, особено неестетично очертава некои места. Хем не е прилепнало. Хем и светланата поприглушена. Докато се смущавах пред себе си, погледа ми попадна на едно седефено колие, дето си го слагам лятото. Сетих се за плажа и си се представих как пуфтя като грациозно тюленче (по принцип муцунките им са много сладки, нали?).  Решително споменах омразната дума „диета” . Спортът ми е ограничен, щото бебето иска заедно с мен на тренажора, пък на мен не ми е удобно.

Преди да си легна, хапнах едно парче сладкиш – да не съм капо.

Сутринта към 10.00

Всички сме будни, децата закусват, в къщи ухае на кафе. Сладкишът не ми е привлекателен.  Киселото мляко, отредено ми за деня, ще почака. Сега искам чаша горещо, леееко подсладено, силно кафе. Страхотно.

11.00

Какво ли ще стане, ако си взема една хапка от сладкиша? Мм, не. Отварям хладилника да си взема киселото мляко.  Кой идиот е поставил купата с картофената салата най-отпред? Аз съм идиотът. Кашкавал? Абе взимай млякото и затвори тази врата!

12.00

Виновно мия виличката, с която хапнах половин парче от сладкиша.  Децата обядват – леща. Много вкусно мирише. Налага се да проверя колко е гореща порцията за малката.  Ужасно вкусна леща.

12.30

Отивам до магазина за кисело мляко. Може да взема и извара. И едни пуканки – неделя следобед е, все пак.

12.45

Пуканките не са от онези с повече масло, всусни са, ароматни.

Две шепи по-късно с мъка се откъсвам от купата. Отварям хладилника – картофената салата. Уф. В шкафа  – също нищо. Изяждам половин кофичка кисело мляко. Може би едно пакетче семки или още едни пуканки…Айде пак до магазина.

13.15

Интернет, интернет, последователни погледи към хладилника, печката.

14.00

Трябва да заредя хлебопекарната.  Едвам се удържам да не сложа половината хладилник в контейнера.

17.00

Хляб – прясно изпечен, коричката златиста, хрупкава, средината се топи. Вече усещам първата хапка.  Изядох половин кофичка кисело мляко.

19.00

Бебето си поиска хляб. Разделихме си една порязаница. Мъжът ми извади картофената салата.  Не издържам.

20.00

Половин чиния картофена салата. Боже, това ли ще ми е радостта от живота? Харесвам се пищна, а лятото ще си купя цял бански. Залагам на каризма и личен чар.

Този ден е адско психо-мъчение. Сядам на тренажора, та ако ще и 13 бебета да се накачулят още.

Кое ни кара да се тормозим така? Съберат ли се две и повече жени, непременно ще се заговори и за диета.

.  И резултата е нещастни жени, които сервират семейната вечеря с ненавист, защото не могат да си хапнат. Или ако са самостоятелни бойни единици, намразват хладилника си, примерно.

Когато съм на диета всички у дома страдат: аз, защото не мога да седна спокойно и непрекъснато водя война (ама истински бой) със себе си, двете сладки бръмчалки и съпругът, защото им се полагат бъркани яйца или печени наденички от магазина (препечени, хрупкави, невероятно ароматни).  Няколко дни по-късно суетата ми е, кажи-речи, задоволена, но се стряскам на всеки 3 минути – изключих ли бутилката с газ? Ами ютията (нея я ползвам два пъти годишно)…  Разните там суперактуални и незнамсикви си диети, които не те оставят гладен – празна работа. Защото колкото и пържоли с краставици да си опукал, сетиш ли се за лъскаво парче шоколадова торта с нежно филирани бадеми,  никой не може да те спаси. А ти винаги се сещаш точно тогава…  Суетата, комбинирана с мързела ти докарват идеално психично разстройство. И почваш най-вълшебната диета.  Забелязва ли се колко пъти споменавам тази дума?

От друга страна, перманентното спазване на диети, те превръща в един научен (моля, ударението на а) работник:

–          Придобиваш математически поглед: броиш и смяташ калории – боравиш с повече цифри от щатен статистик

–          Придобиваш познания в областта на биохимията (това сега въглехидрат ли е?)

–          Ставаш по организиран и по-уставен от казармен старшинка ( на три часа, 300 грамова порция, с 5 капки лимон, 0.025 гр сирене, не повече от половин час на хранене)

Да де, ама аз не тренирам за НАСА.  Искам си радостта от живота.

4 thoughts on “Диетично

  1. До картинката,мила ми Миткова,много се смях…После констатациите ми дойдоха в повече.Нещастни жени,ненавист,страдание…Твърдо-„не“ на такъв реализъм!Давай да надяваме целите бански,да положим най-очарователно-закачливите си усмивки и увити шармантно с по едно пареро да прободем за кой ли път сърцата на нашите мили половинки.А дотогава да останем насаме с поразмъкнатите домашни дрешки,опънати не където трябва,естествено, и с жизнерадостната мисъл,която съпътсвува преглъщането на последната грешна хапка от ОНЯ сладкиш(да,да-оня,същия-шоколадовия,с филираните бадеми)-„От утре,почвам,нали?!?

    • Бе права си. Твърде дълго се терзах, време е за нова петилетка! Но скъпа, не заблуждавай никого за домашно-размъкната визия…
      Пък утре – по-сериозна от мене няма да намериш!

  2. Поздравления!Днес попаднах на блога ти:)
    Страхотен е и много се забавлявах.Продължавай в същия дух.Колкото до диетата и аз я карам като теб:)))

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s