Летни вкусове и картини

КЪЛЦАНА ЛЮТЕНИЦА

Селските знойни лета са специална работа.  Толкова слънчево, светло, изпечено – земята пука. Цветовете и контурите се изострят до бяло.  По обед  въздухът  увисва неподвижен, но жужи, сякаш ще изпусне искри.Цялата природа застива – като отпор на силното слънце, неподвижна и опъната струна.    Полека натискът отслабва, листата на дърветата се отпускат и се разшумяват, градините започват да се вълнуват. Светлината става по-мека, горещината не боде кожата. Тревите изстиват и заедно с топлината се разнася ухание – на билки, на домати, на плод.

Щом дойде привечер, започва поливането на зеленчуковите лехи.  Бабите нареждат – пусни водата в другата фитория  – босите крака потъват в топлата кал, усещането е почти еротично.  Влагата събужда заспалия пипер, повехналите растения попиват жадно капки след зноя.  Подред водата стига до края на градината, гърбът се изправя.

Вземам една тава и събирам – краставици за салатата – те гъделичкат и леко боцкат,  домати, толкова зрели, че се цепят щом се опитам да ги скъсам от стръка, магданоз – свеж и уханен.

На усилни дни, подхождат леки гозби.

Върху масата чака землената паница – така бабите ми наричат глинената купа. Тяхното име е звучно и мелодично, досущ като самия съд. Щом го удари дървения клъцник издава звън – като камбанка.  В нея се скълцва лук, заедно с чесън и малко сол (за да не бягат лучените кръгчета и скилидките)  – докато престане да люти на очите и добие бисерен блясък.  Отстрана чакат струпани опечени чушки – зелени.

Те не сладнят и правят вкуса плътен.   Докато се обелят, понарежат , лучената смес си почива. Чушките се скълцват, а след тях и няколко домата (като се махнат семките, иначе ястието става много воднисто), за да стане гозбата по-богата.

Дооправяме вкуса с малко сол, поръсваме с нарязан магданоз.

В една хубава чиния полагам нежно  най-хубавото сирене, дето се топи в устата, слагам от кълцаната лютеница и си чупвам комат от хляба с най-хрупкавата коричка.

Уж, така простичко изглежда, пък май е специална тая гозба. Вкусът е сочен и свеж, леко острее от лука –  също като отминалия ден. И погледът става ведър (с лееек философски уклон, ако добавиш и чашка ледена ракийка).

Тази рецепта е невероятно гъвкава – подхожда си с варени яйца, месо, приготвено както ви сърце иска – с почти всичко.

Да ви е сладко, защото на мен ми беше!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s