Първокласни задачи

По принцип мозъкът ми  работи математически. Толкова е силно това, че като погледна нещо, първо го виждам математически, после физически и хуманитарно. Лошото е, че като видя повече от 5 цифри на едно място, блокирам тотално. Защото в началните класове ми объркаха настройките (колко е важно да си знаеш даскала)  и сега мозъкът ми се разделя на две като библейското Червено море, за да преминат числата през мен (Каризма, ама не съвсем).

У дома имаме първокласник и още не съм изпаднала в стрес, щото какво да му се стресираш на задачите – 3 плюс 2, 10 минус 7, Пешко имал 3 ябълки, пък Иванка с три повече (пази си ги момичето). Какво да му се стресираш? Аз докато си купя кило ябълки и три моркова употребявам алгебра колкото за три първи класа. Шен съм.

В края на годината, в училище зациркулира една много жизнерадостна идея за Коледно математическо състезание. Плаща се една таксичка и децата се състезават. Усещането е като да си ги пуснал на Сузука (не колата, пистата). Е, пък на наш”то му върви смятането, записан е!

Добрата ни госпожа Учителка много меко, но ужасно настойчиво, ни помоли да прегледаме едни тестове от миналата година и да посмятаме – ей така като тренировка. Разпечатахме си тестчетата, хващам ученичето на тясно, връчвам му молив и почва. До 6-7ма задача – песен.

Изведнъж пред погледа на мен и детето се разкри ей това:



Е, викам си, само три са, няма какво да се стягам. Ама като видях как са гарнирани с квадратчета, одма блокирах.

Звъннах на една приятелка, дето владее тия техники и викам: Какво е туй?  Тя веднага ме светна. Пусна линкове, подшушна къде има инфо.

И пред мен блесна една сива индустрия: форуми, малки и големи социални общества, дискусии…Докато ние с отрочето щастливо си пропиляваме дните до състезанието, хората смятат!

Амбицирах се, какво пък. Взех да надъхвам детето (то се съпротивлява доколкото може), почнах да ровя из мрежата, а междувременно го оставих да си довърши тестчето. Е, да, ама

стигнахме до:  2 <  + 1 < 7. На мястото на емота (сама си го избрах) трябваше да впишем нещо.

Е, как се доамбицирАх! Ех, да му се не види, кой, аз ли няма да впиша каквото има за вписване… След половин час кански мъки, звъннах на онази приятелка.  Тя ми се присмя      най-нагло, обаче като и обясних за оная работа с настройките, дето ми ги объркали, ме съжали момичето.  Сподели отговорите.

Та така, сега тренираме всяка вечер, обаче от три насам,  детето иска да спи у баба си.

http://math-bg.com/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s