Размисли за момичета

Първични философски уклони



Милото ми момиче става на две години. Докато аз се люшках между бебешки проблематики, прагматични полемики, кариерни въпроси и душевни нужди (една моя мила близка ме попита наскоро, имам ли представа колко досадна може да бъде една  по принцип работеща жена, прекарала двегодишно майчинство у дома), моята наследничка се изхитри , тихомълком, изведнъж стана на две. Обува ми обувките, гледа ме внимателно като си слагам червило и разглобява количките на батко си. От време на време, с научен интерес, пробва да се напъха в обувките и на баща си, но не се чувства твърде елегантна с тях. (Пожелавам и да запази и тези интереси, ей така, за баланс.)

Скъпо мое дете, съдбата ти е отредила грандиозна роля – твоят знак е  Венериното огледалце и те чака тежък път.  Съграждането, което си е женско изначало, е много по-мащабно от завладяването и защитата (боравим с чисти понятия).  Но какво пък. Така е било и така ще бъде.

Всъщност исках да напиша най-проникновените откровения на Майка към Дъщеря. Уви, ниския полет на мисълта ми ме отведе в съвсем прозаичен аспект:

Утре е Рожден Ден. Отиваме да търсим подарък. За момиченце.  Аз имам идея, но внимателно разглеждам всички възможности.  Които са безкрайни. Половината рафтове в конкретния магазин (както и навсякъде другаде) са Абсолютно и Само за момиченца! Какво щастие за търсещия Любящ родител. А сега ще цитирам Петко Бочаров: Е да, ама не!  (ако ми е грешна пунктуацията, извинявайте, но напоследък страдам от правописен проблем).

Три (от общо 6) безкрааайни рафта, са натъпкани с най-прекрасните кукли: бебе – с пелени, с биберони, с дрехи, без гореописаните, Барби – манекен, певица, фея, монтьор (за последното лъжа), кукла за прически, кукла за грим, още няколко вида без особено предназначение. Камари кукленски аксесоари. И сякаш това не стига, производителите са изумели и са взели да превръщат понита, кученца, мишки, хамстери – общо взето, половината известна фауна – в някакви подобия на бебета.  Пони с памперс , моля ви се!  След  още известен преглед на наличностите, бях принудена да изоставя всички ония приказки за Силата на Жената и да потърся опора о Съпругът си (благословени Мъже, без вас как?).  Като минах рафт и една четвърт с кукли, влязох в Светаята Светих на момичешкото царство-господарство.  Търговеца си знае работата – сервиз за чай, домашни потреби, дребна домакинска техника – ютии, миксер и прочее. Нещата постепенно заедряват, минават през ултрамодерни и сензитивни перални машини и стигат до иноксов компютъризиран хладилник.  Всички, до едно, бяха с розови кутии, сандъчета и чантички.  Само за момичета. Как пък нямаше една прахосмукачка в синя опаковка, бе!

И  какво излиза – профилирането почва от невръстна детска възраст. Ама така е. Ние, жените, сме си виновни, лакоми сме и искаме по много.

Лек път, моето момиче, балансът е труднопостижим.

П.П.  Справедливо е да отбележа, че разглеждам само допълнителния набор за момичета. Унисекс-играчките въобще не са предмет на настоящото.

Няма да кажа какво купихме, но обещавам –  ще разгледам и момчешкия асортимент.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s