Тия дни посетих едно козметично студио, през което отвреме на време преминавам за разни процедури. Сетих се за жалбите на Бриджет Джоунс какъв тежък труд полагаме за външността си и за да оправдая вложените средства и време по образа си, взех та тръгнах по-изправена и се пооблякох малко по-така. Вървя си аз и стигам до училището на детето, с цел да си получа наследника от госпожа Учителката. На изхода се сблъсках с една скъпа на сърцето ми приятелка, която веднага отбеляза усилията ми да изглеждам по-стилно (не че се бях изтупала в Армани).
– Много си елегантна днес! Или, викаш, си облякла нещо по-различно от сутрешния анцуг?
Дадох си сметка, че водейки ученика, сутрин минавам по най-тънката лайсна и умело излъчвам унисекс. И не само тогава – разхождам си се целодневно по маратонки и някакъв спортен вариант на панталона, наметнала палтенце, с прическа „ей сега отивам на фризьор”.
Да не говорим, че вървя прегърбена и се клатушкам тромаво – щото само прибягвам от точка А до точка Б.
Леле!
Дали не трябва да се запиша към движението „Флай Лейди”? Или пък да си набавя специализирана литература от областта на приложната психология? Каквото и да направя, то трябва да е спешно, защото все повече ми се размиват очертанияната.
Макар че, да бях само аз – с мед да ме намажеш.
П.П. Ако напишете в Гугъл „изискана дама” и потърсите изображения – то това е последното нещо, което ще видите.