Английски сладкиш

Да правиш сладкиш, означава, че мислиш за чистото удоволствие. За сладката страна на живота, за La Dolce Vita!  Забелязала съм, че сладкиши правя предимно в моменти, когато прекалено ми е равно, прекалено ми е сиво и смърцъфърцано ежедневието.

Въбще не си заинтересован – поне в момента – от каквото и да било събитие, социален въпрос или прочее – единственото, което предусещаш е вкусът на мекия блат, сподирен от нежността на крема и пикантната закачка, която всеки един себеуважаващ се сладкиш притежава.

Какъв човек трябва да си, за да станеш сладкар?

Напоследък,  вместо да си купувам торти и разни подобни от магазина, с презумпцията, че са натъпкани с маргарин или палмово масло,  се отдадох на  модерното  – въоръжавам се с миксер и бъркалка и собственоръчно  си забърквам сладкото. С голям кеф, дето се казва.

Конкретно  примлясвах по един детски спомен, който се оказа английски.  Хванах майка ми по телефона, обясних  какво тревожи мисълта и небцето ми и тя разрови домашните си папки и тефтери – намери рецептата.

Рецептата има предимството да представлява проста изработка, на едно по-завързано сладкишче, с малка закачка, а не просто обикновен кекс. Ужасно приятно за чай или кафе.

4 жълтъка (белтъците се оставят за после)

3 чч брашно

1 пакет масло (125 гр)

Ванилия

1 чч прясно мляко

Млени орехи

1 бакпулвер

1 и ½ чч  пудра захар

1 буркан сладко

1 чч захар на пясък

Както е обичайно – захарта (пудрата), жълтъците и маслото се разбиват на фина смес.

Аз си слагам една хубава престилка,  за да ми се получи атмосферата. Понякога, обаче, не съм особено търпелива и не дочаквам нужната степен на разбиване. Съответно цялата работа придобива малко хазартен  нюанс – ще стане или нема да стане?

Прибавя се млякото, ванилията и брашното с бакпулвера.

Тука по-полека, щото да не се окаже цялата кухня в брашно и мляко.

Сместта се сипва в тавичка – средно голяма и се пече на умерена температура.

Препоръчително е да се ползва форма с отделящ се пръстен, за да не се налага изваждане и прочее заради запичането на глазурата.

След като е готов, сладкишът трябва да изстине.

През това време си избирам някое по-деликатесно сладко. Опитът сочи, че изключително подходящи са сладко от сини сливи, смокини (но плодовете не бива да са цели) – т.е. да предлагат малко по-сложен вкус, без да е прекалено силен  и доминиращ, какъвто имат ягодите да речем.

Белтъците се разбиват със захарта на пясък.

Изстиналият сладкиш се намазва хубаво със сладкото, а отгоре с внимание, грижа и любов се нанасят белтъците.  Най-отгоре се поръсват орехите. Ядките може и да се сложат заедно със сладкото.

Пече се много внимателно, под тежко наблюдение, на около 130 градуса.

След това, слагаш едно червило, викаш две приятелки и да не разправям колко женско може да стане.

3 thoughts on “Английски сладкиш

    • Ами, не знам. Аз съм обяснила кое как, ти си на ход.
      Скъпа, аз още чакам един сладкиш от теб…

  1. Не се измъквай, аз ще ти правя сладкиш като ми дойдеш на гости, пък и аз първа съм си дала заявка :РРР….

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s