Професионалисти

Някои хора са имали късмета да паднат баш на пъпа си. Късметлии, дето са намерили мястото си в Живота. Погледнеш и мигом разбираш, че те са родени да работят точно това, което работят. Облажавайте им!

Поглед към банките

Преамбюл

Банки в нашия град да искаш –  чейнчбюра не останаха. Покажат се 10-15 квадрата в обявите на Недвижимите и оп – банково дело на гише. Покажат се още 30-40 – ето и клон. Клиентите – на тълпи. От де толкова пари в тоя народ, не ми е ясно.  Посещението в банката взе да се изражда, обаче. Всеки един охранител получава допълнителни уреднически функции. Такива работи като да влетиш-платиш-излетиш няма. Първо ще те поспре на входа, ще попита строго по каква работа, ще огледа тежко трите бюрца и двете гишета-каси (едното винаги е затворено), ще помълчи тежко и ще посочи безмълвно мястото за чакане или свободното гише, което си видял още преди да влезеш.

(За средностатистическата ми банково-посетителска практика само един-единствен портиер ми се усмихна и ме насочи към свободно гише, просто защото искаше да ми помогне. )

Във всеки банков салон, по всяко работно време, се наблюдават няколко постоянни групи клиенти:

поне една отракана финсово-счетоводна жена

двама-трима попритеснени заемополучаващи средно-статистически граждани

един-двама посетители/ки, които считат пералнята и банята за далечни дестинации на Карибите

някакви бързащи, насочени към касите

Сърцевината (ако имаме късмет да я съзрем)

Несъмнено съм късметлийка, защото ми бе позволено да я зърна. Един-единствен път. Обещавам, че винаги, когато се замисля за какво ми трябваше кредитна карта, ще отивам  в същия банков клон, в който имаАх тая среща. Ще чакам, ако трябва цял ден, само и само да видя и отново да възвърна упованието си в банковата система.

Случи се при едно обичайно посещение. Веднага сред познатите детайли изпъкна един необичаен Господин. Различен някак от кадровия  началник-офис.  Тъмен панталон, малко по-качествен от масовките, обувка черна класическа. Сиво сако, леко придърпано отзад, заради неправилно третиран ( или ушит) хастар. Вратовръзка абсолютно безлична. Възраст малко над средната, по-скоро нисък (всъщност имах чувството, че ако свали сакото и раменете ще се изгубят някъде надолу).  Мъжът крачеше из тясното салонче като на инспекция в БНБ. Гърбът – дялан камък – не помръдваше ни наляво, ни надясно, краката се движеха сякаш механизирано. Едната ръка, сгъната в лакътя, пред гърдите, пръстите небрежно отпуснати върху ревера на сакото, другата плавно описваше дъга около тялото.  Главата  имаше някакво чиновническа форма, неуловимо излъчваше представа за дългогодишни бюра, папки и листове индиго. Увиснали клепачи създаваха илюзията за дремещ поглед, но очите остро проблясваха. Господинът огледа  пред себе си – все така изправен и немимичен, завъртя се много елегантно-горделиво и плъзна очи из пространството в кръг. Спря се, застана така – като пазител на финансите, благосклонно наблюдаващ неблагоразумните свои чада. Такава наслада изпитваше, такова опиянение и доволство се лееше от него, че бе обхванало дори касиерките, които благоговейно отмятаха платежни и проверяваха банкноти. Чакащите на опашката взехме да заглеждаме лихвените проценти по брошурите…

Този мъж стоеше там и без да помръдва, акумулираше всичко около себе си, в замяна прекратяваше ненужните разговори безмълвно, сееше любов към банковите операции – именно към тях, не към парите. Приличаше на варан. 

Самият банков дух.

Визията

Тя е ярка и присъстваща. Но винаги е само една сред останалите служителки.

Дълги коси – елекризирано изправени с преса или класическо оформени с дифузер.

Фон дьо тен и розово по много. Облекло на границата на офис-стайлинга, много в края. Розовото е динамичен акцент и се повтаря – малка розова саксийка на бюрото, розов химикал, бижу, фишу. Абсолютно идентични с нюанса на червилото (винаги 2 мм след ръба на устните).

Бърза и сръчна. Има непонятно трансцедентална връзка с парите.

Първият път изпитах силно желание да извадя мокра кърпичка, да се пресегна през гишето и внимателно да обърша лицето на момичето. Което някак усети мисълта ми, погледна ме (изтръпнах – имах чувството, че фон дьо тенът ще се напука) и пренебрежително обърна очи към монитора. Неволно поизпънах рамене и пригладих дрехата си – усетих се някак повлеканчески. За момент си представих как си слагам големи и звънкащи обеци.

Спаси ме акуратно бързото обслужване и липсата на какъвто и да било жест на любезност. Изтеглих армията и обещах да се върна отново.

При самата същност на парите.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s