Бог дали знае колко струват едни накладки?

Светът се движи в абсолютен синхрон. Щом пеперудата замахне с крилце някъде на Изток, вятър се носи из Запада.

За това и таксито, което взех – уж , за да избягам по-бързо от юлския жупел, скърцаше някак много подходящо за жега. Напечена, колата се влачеше по улиците, разминавайки се вяло с другите. 

–         Каква горещина, а? Казват, че Нострадамус е предрекъл бедствие и край на света. Времето се обърквало и Земята загивала – шофьорът приемаше потенциаллният Свършек спокойно – Сигурно Бог ни наказва. (беше и някак вярващ)

–         Е, чак пък…- само за това ми стигнаха силите, но иначе слушах много активно.

–         Казват, че в Библията пишело…

–         А, в Библията, то там…

–         Е, аз не съм я чел. Почнах я, де. Преди време, някак се получи, почнах да я чета. И малко ходих на църква. Обаче то само свещи и бабички. Никой не ми обърна внимание. Влизам, поседя малко – тръгна си. Тъмно едно…Един ден викам на попа – Добър ден отче – той ме изгледа и влезна там отзад.

После отидох на едно събиране – тия там, дето се  събират и си  свирят и  пеят…Няма значение, де. Знаете ли, много добре се почувствах.  Те там те посрещат като…като, а бе като брат те посрещат.

–         Сериозно? – много ми е горещо, но не мога да подмина това.

–         Ами да – как си, какво си…съчувстват. И си седиш, слушаш музика, говорят ти за Бог. Как Исус бил беден и такива работи. Ама ти го обясняват. Само накрая минават с една купичка и трябва да пуснеш нещо.

–         Пари ли?

–         Е, левче-два. Колкото имаш. То хубаво, ама…Един ден нещо се разби по тая кола – отивам на сервиз. И оня ми вика – накладките ше ги сменяме. Изтръпнах. Ама нема начин – по цял ден карам. А едни накладки – знаете колко струват.

–         Сигурно много? – тъкмо излязох от магазина за авточасти, но баш накладки не погледнах…

–         Абе, много. Отивам пак при братята – говорим си за Бог и за нещастията. Но като дойде купичката до мен – аз как да пусна – нали сменям накладки. Викам – нищо не ми остана…А тоя дето носи купичката – Исус е живял в бедност и ни е учил да не търсим парите. Как беше – за богатия, камилата и иглата.

–         Кое, кое?

–         Абе дето щели да влязат в Рая…

–         Да не би – по-сокоро камила през иглено ухо, отколкото…

–         Точно. И си мисля, че едно време – когато е живял Исус де, бедността си е била друга. Не е като днешната. Какво значи да си беден? Може ли сега да остана без накладки? Бог ще ме остави ли така? Нали ме разбирате? На днешно време бедността е друга, не можеш да си позволиш такива работи. Едно време не е било толкова страшно…

–          И какво стана, разбраха ли за проблема на събирането?

–                     Не. Аз дадох левче – толкова ми беха останали. Ама спрях да ходя. Щото е трудно – аз да не би да не искам да дам? Ама едни накладки…Знаете ли колко време ми трябваше да се оправя после? И сега съм си взел тука, едно евангелие – да си го чета в колата. Щото и без нищо – не може.

Ето, заповядайте бележката. Три и седемдесе. Благодаря.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s