Смяна на статуса – Как ще отказвам цигарите

За пореден път ще имам удоволствието да известя близки и приятели, че ми предстои едно бързо отказване на цигарите.

Въпреки че пушенето на цигари – пиенето на тютюн, както поетично го наричаше дядо, –   е било извор на значително удоволствие.  Но, както е изведено в един философски постулат – количествените натрупвания водят до качествени изменения. И пушенето ми, от епикурейски акт, някак се индустриализира, механизира, стандартизира и се превърна в обикновено пафкане.  Но все пак, ако бях толкова категорична, хич нямаше и да пиша хроники на едно предизвестено отказване, а щях да си го свърша това нещо от раз.  В днешно време не е лесно да се направи подобна стъпка. И особено в България. Първо – тук всички пушат (и мъжът ми, включително). Второ – такова консуматорстване ни предлага днешната действителност, че просто не може да му се устои. Подозирам, че пъхат в цигарите мононатриев глутамат (онова дето превръща пепеливата суха супа в неземно гастрономическо ахкане на умната домакиня). Но млъкни, сърце!

В какво се състои моята идея:

Най-напред ще трябва да преодолея вярването, че: нали ги отказвам, какво значи една повече или една по-малко?  Тук, драги близки и приятели, на мен не ми се получава. Или по-скоро, получава ми се, но странно.  В един момент аз цигарите съм ги отказала и съм изградила абсолютно непушаческо себеусещане, което парадоксално е съчетано с едно настървено пушене. Сега съм тотално откровена, държа да отбележа.  Т.е. някак си трябва да разделим образите на лирическата героиня – аз – все още тютюноконсуматор и аз – реален непушач.

Забелязали ли сте, как мисълта ви става буйна, богата, остра като бръснач и логически непоклатима, когато се самоубеждавате в нещо, дето е вързано за „трябва”, вместо за „искам”?  Защото на мен цигарите са ми по сърце.  Вземайки цигарата между пръстите си, щраквайки запалката – аз съм едно аз и половина. Удоволствието от дима, от жеста, от каквото там има да се прави докато се тютюнопуши, въобще не допринася да се отрезвя и да взема, аджеба, да помисля над нещата. Там – здравето, там – финансите, там – общественото порицание…. Но, напоследък, удоволствието ми бяга и егото ми е понащърбено – аз, да не мога да откажа цигарите? Да бе, да.  Здравей, ти свободна жено!

Та така. Да се върна на темата.

Ами няма да пуша. Но тогава започва великото криене. Някак си – забравям да спомена на всички около мен, че спирам с този грях. И винаги има по някой, дето хабер си няма от душевната ми борба. С когото, обляна от вътрешни самообвинения и омаломощена от повика на съвестта, се отдавам на този навик, тайно. И този човек ми домилява, независимо какъв е.

Все пак, няма да пуша, решавам си ( в този момент, как ми се иска да пална една – за сбогом…). Но опит за сериозно отказване не съм правила от около …години – вече съм една уверена жена, зряла, доверяваща се на собствените си усещания (е, при такива приказки, викам си – това, верно ли е?) Стига бе, да не съм само един проЗД консуматор? Нали, уж, съм съм за естественото и волево общуване с околния свят и продуктите му?

Доверявайки се на статистиката си (и такова проучване проведох), около 30% от изпушените цигари са свързани с приятното ми предишно усещане.  Време е.

След като ще спирам реално да пуша и няма да се крия, остана най-главното: да си измисля занимавка. Съгласете се, не мога да помъкна 20 ябълки (дали не мога?) – толкова пектин, струва ми се, е противопоказен за офисния човек.  Бонбони не обичам, а от дъвките ме болят зъбите. Всъщност, целта не е занимавка, а алтернативно удоволствие. За сега – приемам съвети.

Като начало: обявявам, че спирам да пуша от 8.00 часа, 12.10.2011.

А така, сега!

 

2 thoughts on “Смяна на статуса – Как ще отказвам цигарите

  1. Здравей,
    Подкрепям те и вярвам , че си успяла.
    Много ти благодаря за споделеното с всички нас.Колкото до мен, след 40 години пушене за 4 години ги спрях, но в последните няколко месеца пропуших отново.Ей така с подръпване от цигара, после по една две, а сега стигнах до 10 на ден.
    Питам се защо стана така и има нещо вярно- слагат нещо в тия цигари за пристрастяване.Осъзнаването на този факт може да ме отрезви, за което ти благодаря.Другата причина като, че ли е че искам да върна лентата назад- да запазя старата си представа за себе си.Бих се радвала да ми пишеш.

    • Привет,
      дали слагат или не нещо в цигарите е без значение – всичко е в ума. Ако спреш да мислиш колко много ти се пуши – не изпитваш желание да запалиш. Предполагам, че щом веднъж си успяла, можеш отново. Дали би могла да се сетиш, какво точно отключи пушенето след тази пауза? Много ми е интересно какво те е накарало да си вземеш цигара. Аз лично твърде се плаша от категоричността на „никога вече“. Предполагам – цигарите ми харесват.
      Благодаря.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s