Бучка захар

Детските книжки са голяма работа.  Според мен, обезателно,  да се въведе към техническия преглед на колата – задължителен прочитен списък с детска литература.  И шофьорите ще станат едни по-релаксирани, по-изпълнени с чувство за хумор. За пешеходците трябва да се приложат други мерки. Всъщност не така. Някой ще вземе да се обиди на дискриминация и отиде работата в Страсбург. По-добре с данъците нещо да го вържат.

Та, всъщност, сетих се наскоро, за Чудакът от 6ти Б-е.  Там, авторът, постулираше една много интересна идея. Твърдеше, че някъде през деня (според мен е имал предвид денонощието), неминуемо, има т.нар. точка на пречупване – момент на чиста радост и пърхащо щастие. Вглъбявайки се в този миг, през останалата част, човек не се дразни и не се меланхолира, не се депресира, с две думи – чувства се щастлив. Нещо като бучка захар, бонбонче, шоколадче и прочее сладост.

Всъщност, реших да изпробвам теорията. Ще проведа емпирично изследване – с органолептичен анализ, статистика и както си му е реда. Малко планово прозвуча – като за петилетка, но авторът е руснак, а аз съм от онова изгубено поколение, дето му обещаваха светло бъдеще и партийни школи.

Днешната бучка захар:

Отново раздел детска литература. Купихме, семейно, хубаво издание на класическите детски приказки – Снежанка, Спящата красавица, Котаракът в чизми, Грозното патенце и прочее. Книгата прекрасна, а илюстрациите – откачени. Пепеляшка например освен дълги коси има и дълъг нос. Котаракът прилича на кръстоска м-у плъх и крава и такива едни веселби. Но изглеждат невероятно забавни и страхотно разчупени. Та, прибираме се у дома и сядаме да четем. Оказа се, че текстовете нямат и грам съкращение. Никакви стилови намеси – класика, просто. Та, сядаме да четем и ей ти на – Спящата красавица. Четем, четем, стигаме до събуждането и сватбата, а то още поне 5 страници. Приказката имала продължение – сериозно се разглежда проблематиката м-у снаха и свекърва. Но накрая пристига принца и се оправят нещата. Като стигнахме до думата К Р А Й (написана с разни финтифлюшки и цветенца), аз си дадох сметка, че с такъв неподправен и детски интерес, не съм проследявала история.

Страхотно!

И като бонус – късно вечерта, едни приятели от двата края на света, се оказаха по едно и също време, на едно и също място в мрежата. И аз бях там, два часа пих и с тях се веселих!

Поздрав най-сърдечен,

Твой приятел вечен –

Весел Патиланчо!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s