От оня ден

КИПЪР

Оня ден (или беше по-оня) изпълвам работното си място със служебните си задължения, а навън едно сумрачно, ветровито. В офиса светят лампи и цялата сензорика крещи „зиииимааа”, с акцент на и-то.

Докато се въртя между листи хартия и машинарии, влезе куриер.

Той беше много интересен. Смугъл, слабичък, много чевръст и не твърде приказлив. Носеше бейзболна шапка, а под козирката проблясваха очи.  Когато идваше да вземе пратки от нас, просто кимваше и отнасяше пликовете. Носеше ли нещо – оставяше пакета на бюрото ми и  подаваше листа за подпис. Кимваше и си излизаше. Да сме разменили най-много 10тина думи за няколко месеца.  Е, човекът се усмихваше, де. Като го гледах, имах чувството, че пружинираше.

В този ден, пристига той и носи един пакет:

–          Някакви семена, май?

Погледнах подателя и казах:

–          Аа, проба кориандър.

Сякаш метнах шепа чакъл в кротко езеро.  Лицето му придоби някак по-присъствен израз, стойката му се промени, протегна ръка към пакета.

–          Да бях знаел, щях да си отсипа малко, шегувайки се ми рече.

–          Ми да беше – шегувайки се, му отвърнах.

–          Не бе, с кориандър приготвям едно много хубаво ястие. Аз СЪМ готвач. В Кипър съм бил. Афелия – национално ястие, много е вкусно.

Сега вече, наподобяваше загряващ боксьор – от по-фините категории – резки къси фрази, напрегнатост  някаква, витаеше и онова чувство на пружиниране се засили.  Направи няколко крачки към изхода, стегнато, но целия излъчваше една недовършшеност на разказа.

–          Чакай, чакай. Почакай малко, ето – втурнах се да пиша мейла си на едно листче – прати ми я рецептата, моля те.

–          Абе пусни в интернет афелия и ще излезе. Много вкусно нещо, постоянно го приготвях.

Айде сега… – и си тръгна, все още така пружиниращо и стегнато.

Е, ама аз не исках интернет. Там рецепти и от Занзибар имаше, но на мен ми се услаждаше личното отношение. Ще я видим тази работа. Ден-два по-късно, влиза Човекът и докато сваря да си извия въпросително веждата, започва да сече въздуха с показалец:

–          Добре, пиши: хапки, свински – такива за готвене, половин бутилка бяло вино – СУХО!, дафинов лист, кориандър, черен пипер, сол – междувременно успя да застане на едно място и да успокои жестовете – Задушаваш месото – леко да го запържиш така, изсипваш виното, подправките – кориандъра щедро така.  Ти си домакиня, ще прецениш колко.  Оставяш за къкри на бавен огън.  Ще разбереш.

–          А кориандъра на зърна, нали? Или смлян?

–          На зърна. Да къкри на бавен огън.  Виж – аз за 5 кг месо  слагах две шепи. Ти така щедро го засипи.

–          Една супена лъжица?

–          С връх. Като го запържиш леко – килограм и половина месо – изливаш виното – половин бутилка, подправките – кориандъра и да къкри леко.  Много го ядяха това – то става страхотно вкусно. Ръката му се отпусна, а той се заслуша в нещо недоловимо.

–          Пробвай, няма да сбъркаш – нали ти казвам, много често го приготвяхме – винаги го имаше.  Записа ли? – Събра краката и излезе.

Това ми беше онзиденшната бучка захар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s