Приказка за Иванич Дурачов и Златната рибка

Живял някога един рибар – казвал се Иванич Дурачов. Имал къщичка, имал жена, пробито корито, рибарска мрежа и лодка, с които ходел за риба. Улавял толкова, колкото да отнесат на пазара – да купят каквото им трябвало. Все си мечтаел за богат улов – да има за нов кафтан и бяла риза. Но годините минавали, той всяка сутрин излизал в морето и всяка вечер се прибирал с няколко рибки. Жена му все недоволна, все сърдита го посрещала. Все му се карала и ризите му не кърпела. Готвила надве-натри борш  и се оплаквала: къщата била схлупена, коритото било пробито…Старият, вече, рибар мълчал и все така ставал рано и се качвал на вехтата си лодка. Като останел сам, тихичко си мърморел:

Нещастник съм аз, нещастник! Да бях послушал бедний мой стар отец! Да бях взел Алюна Филиповна наместо Евпраксия! Подлъгах се по краснъй шал, кожените ботушки и черните глазами. А папа все ми повтаряше – смотри на майка и, смотри на майка и! Ах, Алюна! И ризата ми щеше закърпи, корито да запуши, с топла каша да ме посреща, не как настоящая! Ну дурак! Ето, сказал мой отец – и рибата бежить щом чуе име Евпраксия!

Така живеел стария, стар рибар. От 30 години, все Алюна гледал и при Евпраксия стоял.

Година след година Морският цар слушал думите на дядото и един ден се смилил,  пратил Златната рибка. Омайница била тя, вълшебна. Който имал щастието да я улови, изпълнявала му желание, а в замяна трябвало да я пусне обратно свободна в синята вода. Морският цар, нейният господар, искал да помогне на рибаря и казал на Златната рибка да влезе в скъсаната мрежа на Иванич. Надявал се морският владетел, че като види вълшебницата, дядото ще бъде умен и разумен, ще пожевее щастливо.

Златната рибка право в мрежата на Дурачов влязла. Издърпал стареца улова в лодката, а чудната Рибка  му заговорила: Рибарю старъй! Пусни меня обратно в море и ще ти изпълня желание. Що то пожелай и получиш.

Като чул ясния меден глас, като видял златната коронка на Златната рибка, изумил се. Събрал сили и рекъл: Ну погоди, Евпраксия, виж как ще докажа себя!

Поръчал дворянски палати и ново корито да заменят схлупената колиба и пробитата покъщнина. Пуснал рибката, а тя му махнала с опашка и се изгубила в дълбините. Хукнал дядото към дома си, доволен. Влязъл, разказал на жена си какво преживял. А Евпраксия го набила с лъжицата по главата и го пратила да смени къщата и коритото с имение.

Върнал се Иванич Дурачов при ясните сини вълни, приседнал, поплакал на брега и жално завикал Рибката: Ах, ой дурак аз! Рибке, красавице, покажи се, молба имам голяма!  Морския цар чул плача на дядото и казал на Златната рибка: Посмотри, что нибуть направи, помогни, посъветвай глупака…

Отворил уста Дурачов и помолил се за имение – с  големи прозорци и равна ливада поискал.

Но Златната рибка му казала ядосана: Помисли Дурачов! Хорошо помисли, това ли желаеш? Защо не вземеш Алюна?

Погледнал я старецът, обърсал носа с ръкав, помълчал и пак се примолил: Нека в имението, на ливадата, кончета да пасат.  Златната все по-ядосана продължила:

Послушай меня мухъл какойто безобразнъй! Остави тази бляд, бежи бе! Вземи Алюна, жить! Будет къща, будет лодка и коровка – Алюна с каша ще те посреща, и ново корито будет!

Не,  докажу я Евпраксия, ще посмотри она, че каквото скажа, това и става!  – настоял Иванич.

Пляснала с опашка и изчезнала Рибката.

На другата сутрин, стария рибар хвърлил мрежата в морето и занареждал:

Дурак! Да бях послушал бедний мой стар отец…

А в морето, Морският цар махнал с ръка:

Ой, как досадил! – и пратил Морската буря.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s