Любовната история в бистро

                     

         Драмата, драги хора, е навсякъде около нас. Освен личните си такива, днес преживях и една чужда, особено силна и бях въвлечена в нея рязко и с мелодраматичен захват.

Денят, всъщност, обещаваше много хубави неща. Първи юни – празник на децата, Петък – два почивни дни, Почти лято – никакъв дъжд не се опитваше да ни издави. Прекрасен ден за рибки бананки, подаръци и прочее. Радвах се заедно с чаветата, избирахме кукли, топ файтърси и прочее, натоварихме се с торба гъдели и заслужено се запътихме към едно бистро, за да си хапнем всички заедно. След един дъъълъг ден – кехлибарената биричка, студена, хрупкави хапки, топли, децата кротки и си лапат усмихнати, съпругът боде зелена салата. По околните маси си говорят другите клиенти, усмихнати, доволни. Хората сложили едни шадраванчета да къдрят атмосферата – покой и дзен, казвам.
Някъде на средата на чашата на чешкия ми елексир, към масата зад гърба ми се насочиха младеж и девойка. Любов нова, лъскава като паричка – смутени усмивки, неумело дърпане на стола, тих говор. Зарадвах им се, в пълно неведение за завистливата природа на боговете – няма покой и пълна любов . Все още, преживявах в тихата полудомашна вечер с екстра – без миене на чинии. Мозъка ми работеше на 33 оборота и, въобще, чувствУвах се като една отлична родителница и съпруга, с елементи на лична наслада.
Още един пръст бира време, зад нас настъпи лека суматоха. Три реплики по-късно, станах неволен участник в съспенса, който предавам почти като Сашо Диков, само дето нямам Асен под ръка:
– Радвам ви се, радвам се, че ви намирам тук – втора, новодошла девойка. Мога да ти се представя, ти знаеше ли за мен? – млад женски глас, нападателен и обвинителен
– ….- първата девойка мълчи.
Младежът гледа леко в страни.
Девойката продължава:
– Аз не вярвах, че може да стигнеш до тук. За какво бяха всичките тия разговори? Какво всъщност правеше ти? Знаеш ли – опит на втората да въвлече първата – онази вечер повече от два часа говорихме в колата, разстрои ме ужасно. Така и не ми стана ясно какво всъщност се случва. Защо беше необходимо? Беше ли с нея вече? Едновременно с нея и с мен? Защо? Какъв мъж си ти? Ти знаеше ли за това? – отново втората пита първата
Нежното гласче на първоначално дошлата оформи доста възпитана дуплика:
– Всъщност, радвам се, че се запознахме. Ето, научих всичко. Приятна вечер. И момичето стана, тръгна си – въобще – направи отлично впечатление.
– Кажи ми – продължи втородошлата – за какво бяха всичките ти лаладжийски приказки? Пълни лъжи, остави това, ами ми изгуби времето с празни приказки! Какво да кажа, къде ти е мъжката дума, а? Мъжката ти позиция и чест?
(Девойчето – после видях само в гръб – беше на около 20 и малко, не лъжа!)
– За какво ти беше цялата история – едновременно с нея и с мен ли беше? (на е-то имаше леко притреперване)
– Не. (най-накрая герест петльо се обади) Докато бях с теб, не бях с нея.
– Така ли? Въобще не ти вярвам. Бяхте се разделили, така ли?
– Просто тя направи една грешка. И аз не знаех какво искам точно и как го искам (леко нагло, удивително е)
– А, и значи реши да и го върнеш тъпкано, така ли?

Тук излязох от разговора, щото малката поиска да и помогна с картофките. Съвсем клюкарски се наведох към мъжа си и му казах:
– Чуваш ли каква драма се разиграва на съседната маса? Ужасно!
Облегнах се на стола си, усмихната и леко горделиво, благослових мига, в който минах 30те. И, Онзи-който-гледа-отгоре, взе мигновено решение за наказателна акция. Точно глътка, преди дъното на чашата с бира, рязко подскочих – върху гърба ми плисна вода. Студена и много.
-ХХХХХХХ! Много Ви моля – в този момент видях въпросното девойче да напуска мизансцена бързо и категорично, с ядно поклащаща се опашка и ми стана ясно, че е плиснала питие в лицето на момъка. Който седял точно зад мен.
– Ама какво правите, нтхвнатэтнхълнпмзм? – искрено изненадана и възмутена се обърнах към масата, на която беше останал само един мокър малък Дон Хуан.
– Заля те с вино девойката – мъжа ми кротко поясни – с червено, май.
В този момент, видях петна, стори ми се – червени!
– Мамо, мамо, какво ти направи? – детето се притесни
– Едно девойче разиграва турски сериали – отговорих на всички свидетели, абсолютно пълна сас спреведлив гняв. Девойчето, беше избягало, потопено в любовна мъка и далеч от дребнавите ми проблеми.
– Вие, ПОНЕ, ми се извинете – нахвърлих се върху момъка, мокър, но и двойно зарязан.
– Е, извинете.
– Ами, МЕРСИ! – ужас, направо ми иде да я оскубя – обърнах се към мъжа ми. Да си ходим, ризата ми лепне студено.
– И моите дънки се намокриха, сега пак ще трябва да ги перем – синът ми, недоумяващо се сблъска с живота.
В този момент дойде сервитьорката и момъка поиска сметката, слушайки хапливите ми забележки.
– Оу, извинете – момичето забеляза гърба ми и направи жест с ръка, сякаш се опитваше да ме подсуши. Извинявам се.
– Моля Ви, няма за какво точно Вие да ми се извинявате. Как може такова нещо, какви са тия показни драми. – бях много неудоволетворена.
– Ох, какво говорите, тя го преследваше…
– Глупости, преследвала го, хайде, моля Ви.
– Дойде при мен, искала да им сервира, представяте ли си? Ох, много се извинявам.
– Няма за какво. Но това е много глупаво.
В този момент, любовникът, със смутена усмивка тръгна да си ходи:
– Довиждане, още веднъж, извинявайте.
– Моля. Вие се научете да си управлявате драмите. – почти съсках.


Платихме и си тръгнахме и ми беше минал гневът.
– Какви романи е чело това момиче, по-скоро какви филми гледа? –подхилена, реторично попитах съпруга. А той изхихика.
Турските сериали са детски приказки в сравнение с кварталните бистра. Гък да не е казал някой.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s