Истанбул – втори дъх. Колко обидна е думата „турист”? Защо? Как да благодариш на човек, който споделя с теб същината? (дълбоки размисли и страсти)

Когато взех решение да си приготвя раницата и тежката чанта с фотоапарата, въобще не си представях нищо. Краткият ми пътешественически опит подсказваше, че не-очакванията са най-приемливи.

ИСТАНБУЛ

И така, стоварих се на поопечена огромна Истанбулска автогара в 6.30, съботна сутрин. Трябваше да си презаверя билета за връщане и да взема маршрутка до мястото на срещата.

Докато си вършех административната работа, не можех да преодолея поразеността си от този малък свят, хем разпилян, хем събран в рамките на няколко нива. Ревовете на автобусите – тръгващи, пристигащи, стоящи на място, приличаха на пухкав фон, върху който остро се вписваха викове на продавачи на чай, помагачи при паркирането, носачи, каращи се пътници  и разни още…Тук-таме притичваха хора, превити с  тежки чували в ръце – със зеле, картофи и какви ли не скрити тайни, тежки кашони – всеки се опитваше да се пренесе до желаното място, заедно с багаж като за три къщи и половина. Един младеж с бяла риза и черен панталон се стрелна, потъна в множеството и след малко изплува обратно носейки  тежко руло клими,  устремен към ръмжащ автобус.  Сред равния шум, изведнъж се извиси ядосан женски глас, остър, недоволен и гневен.  Приглушени гласове в отговор – множеството се поразмести и я видях – жената върнеше, вирнала глава под шарена забрадка, ядосана, че са я пренбрегнали – след нея щрапаше  стюард, който се опитваше да я умиротвори. Напичаше много вече. Едно момиче, което чакаше с мен микробуса за града говореше по телефона, после написа смс., после пак говори. Постепенно се поддаваше на недоволството от чакането и жегата, започна да капризничи, гласът и загуби яснота и сякаш цялата се размекна в оплакванения. Отметна недоволно дълги коси и ме погледна, очакваща тотално съчувствие – все пак чакахме заедно. Друга млада жена, в бяла риза,  стоеше хладна – все още търпелива и в пълно самообладание. Автобуси спираха, пълнеха се с багаж и пътници, тръгваха, идваха други. Хората се рояха, заедно с багажите си, сутринта ставаше трескава. Най-после пред сектора спря микробус, шофьорът се потеше и изглеждаше сякаш е тичал поне километър.  Настаних се вътре, напълниха се седалките и потеглихме мигновено. Измъкнахме се, а задницата на возилото стържеше по асфалта докато завивахме из стръмните сокаци. Питах се, чува ли шофьорът това. Освен звуците на трафика, известно време нямаше нищо друго . Хората бяха напрегнати. Всички искаха да пристигнат.  Постепенно навлизахме към града, телефоните започнаха да прозвъняват, някой слезе.  Тишината стана спокойна, а шофьорът започна да люпи семки. Хрущенето на люспите звучеше толкова жизнерадостно, че се усмихнах. Стигнахме крайната спирка – слязох, а на спирката ме лъхна ветрец, охлади ме и ме успокои.

Момичето с бялата риза беше слязло заедно с мен и чакаше  някой. Попитах я, това ли е търсеното от мен място – докато се мъчех на турски, тя се обърна към мен с въпрос говоря ли английски – засмяхме се – защо се старахме до сега? За моята чуждоезикова практика е полезно, ухилих се доволно.  Тя предложи да ми помогне, но нямаше нужда. Разделихме се и аз потънах в Бешикташ. Хора всякакви, вървяха уверено в своите посоки, усмихнати, смръщени или просто спокойни, трафика пулсираше. Въздухът миришеше на море, на хляб, чай, автомобилни гуми, на тръпка.

След кратко време пристигна моята приятелка – засмяна толкова  красиво, че хората и отговаряха неволно. Ставаше празнично. Тръгнахме с нея през уличките –  пълни с хора, въпреки ранния час. По ъгълите имаше пекарна и всяка ухаеше толкова уютно, че калдъръма приличаше на хол.

………………Ще продължим утре.  Със снимки.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s