3. Калейдоскопно – Истанбул: Ортакьой

А светлината на юлския обед е ослепителна. И все пак нищо не е спряло. Всичко се движи, с безкрайна енергия – „никой не се притеснява от времето – жега или дъжд – излизат навън и това е” – споделеното от моят ментор в неповторимия космополис, изяснява усещанията ми. Контрастите се срещат на всеки ъгъл, но в никой случай не са в противоречие – дървената съборетина с мушкатото, съвременния град и лелите на махленски конушмак – единно съзвучие.

    

Газиантепско, курабиено и прочее

пресичаме.

И   зкачваме един 70-80 градусов баир, за да преминем от тихите улички, през оживлението на квартала, на път към аристократичния Ортакьой. Аристократичен – защото там човек изпитва спокойствието да се наслаждава, без задължение. Там лениви котараци спят без капка грижа. Масите, отрупани с накити, вещи, лампи и каквото щеш многообразие са като улични инсталации, а търговците – те не търгуват. Гледат те, чакат те и благосклонно се съгласяват да се разделят с нещо, но не без мъничко съмнение у теб – ще понесеш ли отговорността за придобитото?

Кафенетата, малките ресторантчета са като уютни дворчета, места, създадени да се играят карти, да потраква т зарчета на табла и да се пийне нещо. Ей тъй, докато си говорят хората, похапват, подпират се на възглавниците, изгубват остротата на дребнавостта.

И на площадчето има чешма. Лее вода и мокри ленивостта наоколо.
Току до нея, съвсем недискретно, дори и малко горделиво, се продава Ортакьойски кумпир. Стомасите простенват жално, като гладни палета, надушили попара. Огромни опечени картофи, горещи, с масло и сирене. И преди да си припаднал от благодарност, очите ти се загубват сред зеленчуци и салати, сосове, пюрета, подредени с едничката цел да те нахранят през очите. Горещото хич не пречи, ама хич.
Извръщам глава, за да успея да преглътна и виждам нещо ярко бяло да свети, идвайки към нас. На слънчевата светлина блести булка, пристъпя, осъзнала важността си, но въпреки това, недосегната от горещината и суетата. Хората наоколо участват ненатрапчиво, но отчетливо. Фотографът – съвсем млад, облякъл блейзер за респект, се е влял във фотоапарата си, но не пропуска да забележи, че сам е център на минифотосесия.

Всъщност, всеки тук, седнал или вървящ, е център, но всичките светове се сливат именно в този момент – 2 часа следобед в Ортакьой.

Босфорът проблясва, водата пригалва камъните на брега. Все едно не разделя два континента, а свързва единия с другия. На човек му се дощява да събуе сандалите и да тръгне по тая ласкава вода.

Поемаме край Боаза, целта ни е вапура, с който да пресечем пролива и да отидем в Азия. Меко се носим по водата, а бреговете поемат погледа. Посрещат ни на кея и хората се изливат в един друг свят, но все така цветен.
Лично: Пречупвам се под пълните си сетива, млъквам и не знам какво да кажа. С мен, приятелката ми е споделила цял свой ден, превела ме е по пътечките на своето ежедневие, просто защото съм станала нейн гост. И ще има още. А аз си мълча и очите ми се въртят като развинтени. Нямам достатъчно думи, не знам дали ще имам. И кога ще мога да ги събера – не ми е ясно тоже. Ама слънцето свети, хората вървят наоколо и ние с тях. Остава ми единствено да излъчвам благодарност.
Кадъкьой е шарена експлозия. Всичко си има място и е в пълно движение. През площада, по улицата, преминаваме и следобедът танцува, качва се с нас в автобуса, дремва заедно с мен за 20 минутки (не можех да повярвам, че съм задрямала и непрекъснато ми се струваше, че жумя заради косите лъчи на слънцето, а Айлин милостиво не се пошегува за моя сметка и ме остави да си поспя). Слизаме на различна планета.

следва 4: отвъд Босфора, през Кадъкьой в други светове

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s