4. Да видим малко Истанбул

На излизане от Ортакьой.

 

 

По женски на улицата

 

Поздрав

 

Минути преди старта към Кадъкьой. Чакалнята беше претъпкана, но хората изчакваха отварянето на вратите към вапура, за да започнат рафинирано стремление към пейките. По пътя към пристанището имаше два бронирани автобуса и някакво военно звено. Хората наоколо не показваха смущение от присъствието им, нито се трупаха на сеир. Истанбул може да демонстрира учтива незаинтересованост и любопитство едновременно. Усеща се една настойчива тактичност, която личи особено при вземането на превозно средство.

 

през Босфора

 

Говорихме си с Айлин за силуета на града. Трябва ли да се осъвременява или да се пази непроменен – не разискахме докрай. Но все пак, времето си изисква детайлите, вероятно?

 

Удивителното в легендите е как трагедията прави нещата красиви и хората – по-съпреживяващи. Малки находки емпатия. Но кой не би пожелал да хвърли в морето проклетата кошница смокини? Философски погледнато, предпазливостта е неприятна смърт. Kız kulesi

 

още малко по темата за визията

 

 

 

обратно към днес. Университетска сграда

 

и малко индустрия за контраст

 

Страданието на една легенда. Градът е в очакване – покривът на гарата Хайдар паша пострада при пожар. Планиран е прецизен ремонт, за да се върне целостта на този символ.

 

 

Романтиката на историята

 

Това е консерватория в Кадъкьой. Неочаквано приятни бяха оперните трели, които се чуваха през прозорците.

 

 

Посрещането на вапура е изградено от толкова точни и ясно подредени движения, че има почти ритуално звучене. Каквото и да си говорим, нека си стоим на земя.

 

добре дошли

 

прекрасни трепети. прекрасни.

 

красивата усмивка продължава.

 

невероятно жизнено и сладко е усещането за радост и удоволствие, което излъчват хората понякога

 

но работата си е работа

 

контрасти?

 

и още.

 

усещане за ваканция

 

Кадъкьой крие известна агресивност, щом това е негов символ.

 

но изящната естетика преобладава, смятам.

 

на терасата, мушкатото и чая сред симит и пресни топли питки

 

странен избор да спреш погледа

 

 

Традиционно великолепие

 

зяпачи на летището сме също.

 

През слабо натоварено движение се носим от едни към други нрави – пътуваме към пищното усещане за елегантна трапеза и невероятен разговор по женски.

 

попътна вметка

 

Това е първото. Далече от последното – дълга вечер с много разговор и приказки. Превъзходно усещане.

 

В очакване на 5.: какво е да си говорим за живота, по женски. Сутрешно усещане за град, парад на булките и малко филигранна архитектура.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s