БАБИНИ ПРИКАЗКИ ЗА УТЕХА И ОБОДРЕНИЕ

Случката е по действителен случай. Имената са променени. И наистина е по действителен случай.

 

 

Баба Фроса беше енергична и общителна. Беше ходила на почивки с ТКЗС-то, на театър бяха я водили пак от ТКЗС-то. Най-хареса киното, обаче. Сина и я заведе да гледа Хан Аспарух. И после два месеца не можа да се отърси от епичните гледки. Дядо Стою само си мълчеше, но пък той не беше у ТКЗС-то и само с едното кино си остана.
Та баба Фроса си беше жена отракана и окумуш – много обичаше да се разприказва, независимо дали беше във влака или в пощата. Така се беше научила да плете оризова плетка – показа и една жена докато пътуваха от Видин за София. А преди един концерт на стари градски песни, си записа рецептата за царската туршия – всяка есен слагаха по 85 буркана (2 преварки) за сина и за тях си.
Тая пролет я доведе сина, да и оперират другото око, че недовиждаше. Миналата година оправиха лявото, сега дясното. Един престой в болницата не я плашеше – много харесваше баба Фроса да си приказва с жените у стаята. Пък и нещо лютеницата от миналата година не и се харесваше – жените сигурно щеха да кажат нещо.
– Миналата година ме доведе сино – уж за за катаракта ме доведе, а но – перде си излезна. Операцията мина бръзо, поседех малко и се прибрах. Сега пак имам перде, ама на другото око. Ич да се не плашиш, стринко Пене! Минава и заминава.
Стринка Пена – сериозна възрастна жена, хич не говореше. Притеснена дойде. Ама с Фроса човек се не спира и не можа много-много да се уплаши.
В стаята бяха 4 жени. Едната оперирана – все спеше. Втората слушаше и много-много не приказваше. Стринка Пена – третата и баба Фроса. Трите жени щяха да се оперират на следващия ден и се приготвиха да си лягат.
На баба Фроса не и се спеше, обаче.
– Стринко Пено, спи ли ти се? Мен ич ми се не спи. – леглото проскърца, баба Фроса се надигна, а косата пухкава и бяла – като че ли просветна в тъмното.
– Аз си не легам много рано, с дедо Стою си вечераме, гледаме филмо, поприказвам малко, па чак тогава. Човек требва да си има рахат, що иначе зле.
– Верно е, стринко Фросо – баба Пена се беше поуспокоила леко, но още беше завита до брадичката с болничното одеало.
– Ние си обичаме да си угаждаме. Сино знае и носи ни по нещо от града като иде на село.
Един път – баба Фроса се закиска леко – един път донесе буркан нес.
– Какво донесъл? – не разбрала, баба Пена се надигна, а кърпата и се свлече от главата.
– Нес – кафе. Майко, вика, това като сте уморени с татко – следобед – ше свариш вода, ще сложиш у една чашка малко, захар ше му туриш, заливаш с кипналата вода и ще си пийнете, да се ободрите. Викам му – па остави го, щом е за хубаво, що да не пийнеме с баща ти. Една вечер седнахме да вечераме, ама се бехме прибили. Цел ден чистихме градината. Немам силици думица да обелим. Викам – Стою, да напра`им кафе, а?

Па – направи, вика деда ти Стою. Ами като не помним колко каза сино? Гледа, гледа – ама нали не видим – нищо не му разбирам на кафето. Стою вика – нали ти каза да кипнеш вода. Де кипни!  Сложих я водата, па земах една голема паница – нали за двамата – да има.

Сипах три четири лъжици от кафето, сипах и захар. Па залех с водата. Ама, но – много стана, стринко Пене. Викам му на деда ти – па ние ше имаме и за утре заран. Не може, Митко нали каза да не остава. Ше фръгаме. А, викам я, що ше фръгаме? Не може ли малко хлеб да му надробиме? Па що да не може, вика Стою.  Надробихме го – много благо стана, стринко Пене, кусаме и ни се услажда. Ех, викам, браво на Митко!  Поседехме, поседехме, а но стана 11 часа. Викам – абе, а да си легаме. Е па, да си легаме. Лежиме си ние, а като ми се отвори окото – и ми се пее. Абе, викам, щеш ли песен да ти изпеем? Пей, вика деда ти.

Изпех му на Стою  10тина, а като ги изпех, викам, Стою – де пущи радиото – да поиграеме. И до два часа, стринко Пене, хора играхме и един фокстрот изкарахме.

Кога Митко дойде, се фана за главата и вика Мале, майко, аз какво ви казах.  Ама буркана му не дадох да си го прибере.  Аз така хубаво не бех играла от твойта сватба, му рекох.

Баба Фроса се кискаше заразително, подсмиваха се и другите жени  – дори оперираната се беше събудила.

Стринка Пена седнала в леглото – смееше се, та  не можеше дъх да си поеме и си триеше очите с кърпата, която беше свалила от главата си.

Ох, рече най-накрая – господ здраве да ти дава Фросо!

О, благодарим – добро ми е момчето, та носи – се хубави работи ни носи, да ми е жив и здрав, че ше ни гледа.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s