Възпитание на чувствата. Или до къде я докарахме.

снимката е от форум микроконтролери

Има ли такова нещо – да бъдеш възпитан в чувствата и доколко е добро това за стомашно-чревния тракт (да речем).
Какво означава да си възпитан в чувствата, аз не знам. Вероятно да си държиш в пакетчета, надписани и да ги прилагаш при нужда? Ми нали може да мухлясат, да изветреят и ти да се окажеш с дефек(т)ирал резерв. Четейки това-онова, достигам до извода, че само най-примитивно развитите общества (в цивилизационен план) си позволяват безсрамна свобода на емоцията. Колкото по-улеснен живот, толкова по-завоалирани чувства. И един такъв страх се трупа…Например, много жени умират от неудобство, ако им се случи да забележат бримка на чорапите си. Имах една позната, която ме помоли, направо изиска, цяла вечер да стоя залепена отпред и вляво, за да си скрие две-три бримки. Накрая, истерясали, се разделихме пред бара, едната в омерзение от скъсаното, другата кълняща се, че не разбира подобни стресове, а двете общо – с натрупана неприязън една към друга, но цяла вечер проявявахме възпитани чувства гарнирани с водка. И маслини.
Като един от миговете на лично освобождение, приемам момента, в който оставих чиниите от вечерята неизмити. Въпреки че, дори сега, се опитвам да не си напиша оправданието.
И отново си възпитавам …чувствата. Тази ситуация моментално повежда в друга посока: защо мъжете не изпитван неудобство от препълнена мивка/миялна машина?
Какво им е на жените, особено днешните, които не са от киното или чиклита, а си вървят по улиците?

Първото, с което можем да се захванем, е статуса на дамите – средно-статистическите форумки.

При тях всичко е перфектно, както знаем, удрят в земята било то феминистка, било то куртизанка, било то френски шеф дьо кузин. Истината е, че при такава перфектност, наложително е, да потърсим скритите дефекти.
Нека започнем с въпроса – равноправно ли е равноправието и къде се самокласифицират жените.
Тъй като страната БГ има много интересна географска позиция, тук царува един патриархален матриархат. Всички се съобразяват с жените, които добре знаят мястото си. Т.е. си спазват задълженията. И в същото време я посмей да се скараш с майка си/жена си/сестра си/съседката леля Пена и прочее, дори да не си знаят мястото.
Според мен, имаме проблем.
Колкото по-гръмко да вика една жена – не може никой да ме накара да готвя, то толкова по-сигурно е, че тя копнее да нахрани Някой. Само дето я е срам. Или обратното – колкото по-вика това е мъжка работа, толкова по-ефективна е с Хилти-то.

снимка от интернет

Ето, пример:
Тя има визията на кучка, оформена по Сексът и градът.
В крайна сметка или изглежда като Молска девойка, или като по-стилна Молска девойка. Щото сериала е на български все пак. Но е независима, работи си нещо и се справя чудесно.

снимката е от интернет

В професионалния си живот се държи като че ли всичко се крепи на нея. И не оставя нито една реплика без дуплика. Толкова развит е този рефлекс, че е готова да убеждава в истинността на джинджиплякторите дори дипломиран инженер. Или с моминския си статус да се кълне в ефективността на капки за колики, например. Без значение. Ако случайно я хванете в некомпетентност, тя заявява – „щом така смяташ” и сменя полето.
За да поддържа статус кучка, тя предприема предизвикателства, които очебийно са изморителни или неприятни за нея и никога не забравя да подчертае „колко ми е минало през главата…” А всъщност, милата, би искала спокойствие, но я е срам. И се увива и завива с мъжки характеристики, дори за имидж си носи шестограм в дамската чанта, въпреки че и тежи.
Защо бе, аджеба, позори така феминизма?
Реципрочният образ поддържа същото верую.
Стои си у дома, жената, върши си женската работа, не завинтва нито веднъж изгоряла крушка.
Когато сервира вечерята, слага двойна порция на половинката си – той е мъж и е по-половин от нея. Изтиква децата на преден план, а в същото време си мисли за „трябва да си намеря някаква работа”, „и аз съм човек”. Тя също полага грижи за себе си, но някак пречупени през чужда гледна точка – „ах, мъжа ми ще ме убие ако разбере, че съм си купила 2ри чифт сандали”, „няма да ми даде да облека такава блуза”, „чудна рокля, обаче, как ще тичам след детето при такава цепка”…Седи си в кухнята, притеснена от нещо и и е неудобно да си сипе чаша бира на обяд и да си я пийне с кеф.
Толкова се е самозабравила, че не знае къде и е силата и позори феминизма.
Всяка се страхува да пусне навън по нещо – защото ще я смачкат или защото чувства някаква нередност, някак си недопустимо и е да бъде всичка и цяла. Жените експлоатират жената.
Все се чудя дали мъжкия свят не е създаден от жената.
П.П. Понякога, в пристъп на справедливост, природата допуска изключения, за да се поучават останалите.

снимката е от интернет

(това последното си го добавих като вратичка, за да имаме сладката възможност да бъдем изключения)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s