Неочакван край със супа топчета.

Стана веднага след като всички излязоха. Децата на училище, той на работа. Обади се в офиса и каза, че е болна, а после си направи кафе.

Седна пред компютъра, сложи чашата до него и започна да пуши. На десетата цигара спря – отвори прозореца. Стана й смешно – у дома никога не пушеше. Дразнеше я миризмата, особено дима. Лютеше й на очите и имаше чувството, че всички повърхности се зацапват и стават мазни.

Приготви се да излиза на пазар и се замисли. Каймата щеше да е от месарницата, а за зеленчуците щеше да отиде чак до пазара. Щеше да опита морковите – искаше сладки и хрупкави с нежна сърцевина, а картофите трябваше да бъдат от онзи сорт за варене – да станат меки кубчета, топящи се по езика. Детайлите рядко я интересуваха, уморяваше се от подробностите, а днес нареди всичко едно до друго. Като тухлен зид.

Излезе.

Като се прибра внимателно подреди всичко. Зае се със супата.

Каймата миришеше на прясно месо – вкусно и свежо. Напоследък купуваше от кварталния магазин – евтина и мазна. Но не й се вървеше след работа много-много и 3те пресечки допълнително, я спираха още на първата мисъл. Той нямаше нищо против кварталния магазин – щом така искаш и ти е по-лесно. И тя не се замисляше много. По-лесно беше.

Извади специалния италиански ориз. Смеси го с подправките и каймата и пак й се прииска да отиде  в Италия. Тяхното беше като виц – и миналата година, и по-миналата – все й се искаше да отиде. Мечтаха я тая Италия. Искаха я. Пиеше им се вино със спагети, но децата бяха малки, а парите още по-малки. Изветря им виното. Веднъж го попита, няма ли сериозно да се вземат в ръце и да отидат. Той я изгледа учудено – ти нали се отказа?

Изсипа топчетата във врящата вода. Бульона помътня от брашното, в което бяха оваляни.

Пак се умисли. Първата Коледа на децата беше страшна. Искаше я съвършена, филмова – с греяно вино, печено пиле по френски и меденки, със зелена украса, шапчици и лампички. Чертаеше декорации, обикаляше магазините и сутринта на 25 всички бяха изнервени – бебетата най-гръмогласно. Тя се ядоса на липсата му на усърдие, а той намираше суетнята за излишна и направи само една снимка на малките. Вместо пиле по френски вечеряха пресушени пържоли.

Разряза първия картоф и замириса на свежо. Едно лято бяха уцелили прекрасен сорт – тъкмо от тия, които бяха точно за печене. Беше открила бърза и лесна рецепта да ги приготвя. Той купуваше бяло вино. Прибираха се у дома почти едновременно – тя с децата, той с картофите и виното. Слагаха бутилката в хладилника, приготвяха зеленчуците, слагаха тавата във фурната и излизаха в парка. Като се прибираха, кухнята ухаеше на уют от зачервените картофи. След като слагаха децата да спят,  Гледаха филм, вечеряха, пиеха студено вино  и се любеха. Отвън беше тихо и топло.

Вече само тя пиеше вино. Той предпочиташе бира.

Сложи всички зеленчуци във врящата вода, седна пред печката. Баба й казваше, че ако чакаш една вода да заври и я гледаш, тя няма да уври докато не се измориш. На нея й се стори, че мехурчетата се появиха мигновено. Хвърли кухненската кърпа на плота – от кога я държеше?

Извади един сак, прибра в него няколко неща и се върна да направи застройката на супата.

Вечерта децата се прибраха от училище, а той си дойде малко след тях. Не забеляза, че я няма. Влезе в кухнята, отвори капака на тенджерата, помириса, взе си една лъжица и опита най-вкусната супа топчета в живота си.

После видя и бележката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s