– Изобщо, мразя го този сезон. Депресията ме хваща по програма!
Точно така, в прав текст, моята приятелка зачеркна есента, низвергна я.
– Е, не ти е честно обвинението, контрирах аз.
Вероятно не бях изнервена днес.
– Ами това ранно ставане, направо ме побърква. И освен това, все бързам за някъде. Вечер сме каталясали. Вчера, например, готвих супа от тиква, с моркови и печено семе, която никой не иска да яде.
– Виж, това е гадно. Обаче така всичката остава за теб. Вземи си един засукан билков ликьор, повикай Зинка и нататък знаеш…
Примляснах, защото на езика си усетих вкус на индийското орехче, което много си върви с тиква. Май аз исках Зинка, билков ликьор и тиквена супа.
– Утре прогнозата е за дъжд, представи си само, сутринта ставаш – студено, тъмно и мокро. А малката си е похабила обувките, едната дори има дупка на подметката. Като си помислиш само – маркови, уж по-здрави да са. Няма и месец и тя ги съсипа от влачене, катерене и каквото там. Нямам нерви вече, какви обувки да и купя? Като ми показа дупката, нямах време за обущар, натоварена с торби всякакви…И вече е тъмно. В пет часа!
– Стига де, просиш си депресията сама. Освен ако не си забравила гумените ботуши. Има много весели щампи J
– Ти престани! Не може ли просто да ме оставиш да си помрънкам и просто да ме изслушаш? Толкова е уморително непрекъснато да решаваш проблеми.
– Не бе, кажи ми честно – като бягаш сутрин в парка, не ти ли се струва, че въздуха е лъскав такъв – с всичкото червено и жълто наоколо? А в зеленчуковия магазин има поне пет вида ябълки.
– Да, но утре ще вали! И мога да бягам само събота и неделя. През седмицата нямам време.
– Обаче винаги можеш да сготвиш карфиол вместо тиквена супа. И помисли за ябълковия щрудел. С канела – кога и е времето на канелата, ако не сега?
– Ти почна да си правиш шегички за моя сметка. Мразя да е есен. Студено е, мокро е и толкова.
– Аз пък си купих жълти чорапи.
източник на снимката: интернет
Обичам есента
Асен Босев
На света, на света
най-обичам есента.
Тя ни кани с плодове
тя на гроздобер зове.
Чак до дните й последни
капят, капят круши медни.
Тя за нас в листата тули
зрели ябълки и дюли,
праскови и сини сливи
златни царевици в ниви …
В пъстротата, в пъстротата
хубавее есента
на софрата й богата
сочни плодове ядем
и растем, растем …
С плодовете й обилни
ставаме юнаци силни!
