Мъфини с моркови, канела и още неща

 

Понеже лятото свърши, а есента все още никаква я няма, стана малко ветровито и лека дезориентация се получава откъм биология, реших да попълня дискомфорта и да обединя нещата. Хем интересно да бъде, хем меко на вкус, хем уютно, но да не натежава.  И като се поразрових в големия форум – БГ мама, намерих каквото ми бе нужно.

Всъщност цялата истина се крие във върлата ми практичност. Накратко: купила си бях хартиени формички за мъфини.

Все не ми стигаше вдъхновението да ги употребя за втори път (при първия опит много успешно и здраво инкрустирах хартията в кексчетата).  Но свърши септември и остана малко лято, ама то не би лято като лято, а циганско.  Топличко уж, ама тревожно някак. За май не можехме да мечтаем, но за порция пухкаво и уханно кексче – защо не?  Съжалявам за материализма, си казах, но при смяна на сезоните, трябва да се пазим от депресия. А гърците са казали: Здрав дух, здраво тяло.

И рекох си: хубава работа, я пак да проверим нещата.

За целта, отидох при леля Елка, дето продава плодове и зеленчуци в едно магазинче наблизо, и дето ме познава и ми казва кога морковите са сладки и сочни и кога да си купя нещо друго.

За мой късмет морковите бяха крехки и сочни.  Джинджифил на корен имах от преди, орехи си взех от новата реколта – те малко влажни, но леко ги вентилирах във фурната.

Реших да съм прецизна, да зарадвам дечковците с вкусни кексчета, възпитано подредени, в хартиени ветрилца.

На плота подредих като в аптека:

1 и ½ чч брашно

½ чч кафява захар

¼ чч мед

½ чч олио

¼ чч прясно мляко

2 яйца

1 чл бакпулвер

1 чл канела

½ чл смлян джинджифил – аз сложих 1 см настърган

½ чл смлян карамфил

½ чч счукани орехи

3 настъргани моркова

Приготвих купата и започнах. Реших да използвам миксер за мокрите съставки. Знам, че не е по правилата, но резултата си струваше.  Включих машинката и смесих захарта с меда, прибавих яйцата, олиото и прясното мляко. Сместта обещаваше сладост нежна и пухкава.   

От тук насетне, спрях миксера, прибавих брашното постепенно и с една дървена лъжица внимателно разбърках, само в една посока. Така ме учи мама навремето, макар да не вярваше, че ще мога да опека дори картофи.  По същия начин прибавих бакпулвера и подправките. Накрая сложих морковите и орехите.

Разделих сместта по формичките.  Фурната, предварително подготвена на 180 градуса. След около 25 минутки имаме най-вкусните сладкишчета.

Малко непознато, но хапката е плътна и ободряваща.

Реклами

За подправките

ДЖИНДЖИФИЛ:

Наречен още исиот или имбер. Представлява корените на аптечния джинджифил, сем. Зингиберови.  Вкуса е парлив, което се дължи на зингиберона. Има приятен освежаващ аромат.  Изключителен антиоксидант, джинджифила носи славата на афродизиак.  Освен това се прилага при простудни заболявания, кашлици, хреми, проблеми при храносмилането, висок лош холестерол.  Не се употребява при възпаление на храносмилателната или отделителната система.

Смята се, че произхожда от Китай – сам Конфуций е дал сведения за него.   Постепенно завладява Изтока, а след това достига Древния свят – Елада и Рим. Използван не само като подправка, но и като лечебно средство,  в Античността е бил равносилен на златото.  През Ренесанса испанците започнали да отглеждат исиот в Африка, това също спомогнало скъпата подправка да бъде по-общодостъпна.

Като подправка се използва във всяка една сфера на кулинарията – солени, сладки ястия, напитки.  В Китайската кухня, в зависимост от ястието се подлага на всякаква обработка, в Индия го предпочитат като съставка на къри смеси. В днешна Европа и Америка  (за широката популярност,  смята се, е допринесъл Марко Поло, 13 век) се използва за приготвяне на бира, лимонада, сладкиши и специално за джинджифилени човечета (мислете си за Шрек! :D)

Поради силата на аромата и вкуса, препоръчва се джинджифила да се използва самостоятелно или с по-интензивни подправки: карамфил, канела, черен пипер, кориандър, шафран, лук, чесън.

(Източник: Целебната сила на подправките, Интернет)

След печалния си опит с екзотиката (виж при Кориандъра), бях доста предпазлива, направо прекалено.  Преди 5-6 години,в сравнително голям град, единствения джинджифил, който намерих, беше на прах.  Реших да го използвам в пилешка супа – търсех си моята рецепта, но сложих толкова малко, че дори не си заслужаваше търсенето на прашеца.  После, щом придобих малко повече увереност, засилих дозата. С подправките трябва да си смел, но с твърда ръка.  И поне веднъж-дваж да опиташ да разсипеш някое ястие. Истината за исиота, научих като си купих пресен корен.  Като избирате в магазина, гледайте да имате усещането, че е сочен, но твърд. И да знаете, трудно се харчи (освен ако не готвите за 2 роти, 3 университета и Слънчев Бряг през Сезона).    В повечето случай са достатъчни 5-6 бръсвания по ситното на рендето.  Един успешен опит за мен беше с гъби, запечени на фурна, с масло, чесън и 3 капки соев сос.  У дома дадоха най-висока оценка, особено популярна сред хората с английски маниери: Бива. За да изясня огромното значение на това бива, трябва да кажа, че с години (вече) се боря с традиционната картофена яхния и мусака. Последната съм я преработила напълно, а първата не се готви почти (един-два пъти годишно).  В крайна сметка, за да подправиш някоя гозба, трябва да си нещо като композитор.  Пишеш симфония – основен мотив гарниран с духови инструменти, тимпани, барабани, малко арфа, клавиши  – небцето и стомаха трябва да останат поразени (все пак по-внимателно). Не съм стигнала толкова далеч, държа да отбележа, че още уча нотите.  Винаги като слагам дадена подправка,  си представям някое  място, което да отива на вкуса, който ще сервирам. За джинджифила моята картина е зелено море, бял пясък, прохладен бриз на дървена веранда, огромни ярки и пъстри цветя сред буйна зеленина, бяла покривка, зелени стъклени чаши, сребърни прибори.  Ако щете вярвайте, но и аз не знам защо.

МАЩЕРКА:

Още: бабина душица, овчарски босилек, овчарска мерудия, тимиан…Всъщност у нас са познати около 15 вида от рода мащерка.  Градинската мащерка е предпочитаната за подправяне на ястия – полухраст от сем. Устоцветни. Силен билков мирис, стипчив, парлив вкус.  Растението има многостранно действие: отхрачващо, болко- и нервноуспокояващо, газогонно и дезинфекционно. Като компрес  служи за налагане на рани. Това се дължи предимно на етеричното масло, не без значение са и органичните киселини, минералните соли и др.

Мащерката е описвана като лечебно средство още от Античността и  Средновековието.

В кулинарията – за подправяне на супи, птичи ястия, яхнии и тн.

Изполва се в подправъчни смеси в Средиземноморска Европа,  Близкия Изток, дори Ямайка:

Френските букет подправки,  билки от Прованс , арабският заатар,  джърк.

(Източник: Целебната сила на подправките, Билките в България, http://www.rigana.net/?id=72&lang=bulgarian)

Мащерката я знам като чаена отвара.  Дъхти на зима и на кашлица.  Купувах сироп за болното гърло на детето и щом го отворих ме лъхна приятния аромат. От там насетне се заредих от билковата аптека, сега запарвам няколко лъжици и подслаждам с мед. Най-вкусния чай, според наследника. Е, той не знае, че в чайника има поне 3 вида билки. Също така, никой у дома не знае, че в супите слагам по мъничко, че  салатата от суровите гъби поръсвам и …

МАЙОРАНА:

Трева, от сем. Устоцветни

Използват се листата, понякога заменя ригана, но има по-мек и сладък вкус. Нейното действие свързано с подобряване функциите на храносмилателната система, спазмолитично, антисептично.

Произхожда и се ползва най-много по Средиземноморието.

Всезнаещите ни баби са лекували колики, спастична кашлица, задух у деца и възрастни.

Предпочитана съставка за колбаси, пастети, супи, ястия с домати, салати. Съчетават я с лук, черен пипер, чесън.

(Източник:  Целебната сила на подправките, Билките в България)

Честно казано, не е много популярна у нас, сякаш. Аз лично предпочитам риган, но него не можах да завъдя, сега се опитвам майорана да отгледам. Поне ще ми ароматее на прозореца. Ако оцелее, де.

Всички снимки са взети от Интернет. Под всяко изображение е посочен източника.