Чупки в ежедневието

 Изпадам в една култувирана  плоскост – хората са телефон, електронна поща, подпис и печат.  Денят минава, а аз съм хипнотизирана от синьото на монитора. Необходим ми е ритуал, за да се отърся от инерцията. Трябва ми горещина и огън, трябва ми промяна и сътворение. Нужно ми е нещо да сготвя, защото е по-напряко от бюрото към останалата част на всичко друго.

Трябва ми силно и сладко – лук. Докато го срежа и се разплаквам, рева като магаре, само аз си знам за какво, но стискам очите и подсмърчам. След малко в мазнината ще запукат лучените парченца и ще лъхне на сладко. Тиква.  Ароматът е неописуем. В тигана слагам червен пипер – една щипчица само, индийско орехче, канела и маалко кориандър. Свалям от котлона, пускам стафиди и захар.  Цялата сентеция се излива в думите плътен и сладък.

Слагам кора, прясна и фина, малко от онова с тиквата, събрало се в тигана и така докато всичко свърши, защото е редно всяко нещо да си има начало и край. Иначе ми се замайва главата, получавам световъртеж и почвам да припадам по ъглите.

Като се изпече, вкуса е един парлив, игрив,   пикантен.

П.П. Тъй като не мога да се отделя от вътрешното си аз, а моят огромен недостатък е да раздавам непоискани съвети, ще споделя. Парливостта във вкуса определено идва от индийското орехче. Но то трябва да се уплътни – комбинацията с червен пипер, канела и кориандър е чудесна, обаче определено изисква проби, докато се уцели подходящата за всеки комбинация и съотношения.

На това отива вино, внимателно избрано, за да не се съсипе покрай подправките.

Advertisements

Подправъчни смеси (събрана информация)

Гарам Масала


Когато реших да събера информация за тази смес, установих, че е твърде популярна. Но това е само върхът на айсберга.  Всъщност, се гмурнах твърде надълбоко.

Според мен тази подправка е чудесен пример как една духовна система намира идеалната си практика – да се превърне в ежедневие. 

Гарам масала е е понятие, което се отнася до една забележителност на индийската кухня. Масала, в превод означава смес, а Гарам – горещ, топъл, но не в смисъл на лютив. Точно това е и връзката с аюрведа.

Аюрведа е древна индийска философия. В груб превод означава наука за живота. Според нея, хората се разделят на различни типове и по техните характеристики, се определя храната, за да постигане на здравословен баланс.

Подправките са съществена част от този вид кухня, защото те оформят въздействието на дадена храна (т.е. както при всички кухни) . В тази светлина може да се каже, че Гарам масала е събрала различни подправки, които акумулират топла вътрешна енергия.

Сместта е една от емблемите на индийската кухня, без да е така строго свързана с духовната практика, но все още носи носи принципите на аюрведа.

Индия е огромна страна – като територия, като класи, като разнородност. Естествено е, да съществуват безброй варианти на тази подправка. Чудесно описание на състави от различни области на Индия  можем да открием тук: http://indiancuisineblog.com/category/ingredients/

(посочването на този сайт е въпрос на личен избор, рецепти могат да се открият лесно в мрежата и по-засуканите готварски книги)

Ще цитирам, за улеснение, част от рецептите:

Рецепта за приготвяне на гарам масала от Раджастан

  • 3 цели изсушени чили
  • 4 шушулки черен кардамон
  • 1 1/3 чаши (160 г) семена от кимион
  • 1/2 чаша (40 г) семена от кориандър
  • 1 ч.л. семена аджвайн

Рецепта за приготвяне на гарам масала от Делхи

  • 1/3 чаша (35 г) цели карамфилчета
  • 5 десетсантиметрови пръчки канела
  • 1/2 чаша (50 г) шушулки зелен кардамон
  • 1 чаша (120 г) семена от кимион
  • 3/4 чаша (55 г) семена от кориандър

Рецепта за приготвяне на гарам масала от Бенгал

  • 3–4 цели изсушени чили
  • 3 с.л. семена от сусам
  • 2 с.л. зърна от зелен пипер
  • 2 с.л. зърна от черен пипер
  • 2 с.л. зърна от бял пипер
  • 1 с.л. цели карамфилчета
  • три десетсантиметрови пръчки канела
  • 20 шушулки зелен кардамон
  • 1/4 чаша (35 г) семена от кимион
  • 3/4 чаша (55 г) семена от кориандър
  • 3 листа от касия или дафинови листа
  • 1 ч.л. смлян джинджифил

 

Още рецепти, както и личното виждане на автора ще намерите на посочения по-горе сайт.

Допълнителна информация: http://en.wikipedia.org/wiki/Garam_masala

Малкото проучване, което направих за тази подправка, ме накара да обърна поглед и към индийската кухня, която, както и страната,  ме привлече моментално. Невероятният кипеж на вкус, цвят, хора, култури, нищета и великолепие обяснява съществуването на понятието екзотичност. 

Водният дворец в Индия

Подправъчни смеси (събрана информация)

билки в градината

Подправките са онова, което превръща яденето в храна и лекуват човека. Всяко място е обвито в свои аромати и притежава собствена китка. За да опознаем не само хората, техните предпочитания, а и за да разберем самия начин на живот, можем да започнем с онова, което е тъй близо и тъй приятно – вкусът, насладата, здравето. Всичко, което крият букетите от подправки.

Има някои събрани аромати, които са се превърнали нещо като запазена марка, т.е. името им означава точно определено чувство за небцето, свързва се с определени места, с определени готварски техники  и въпреки разнообразните рецепти за приготвянето на смесите, те винаги притежават точно определена идентичност.

Шарена сол

 

Това е Б-то на Българската Кухня. Няма човек, роден по тия земи (дето се казва), който да не е вкусвал.  Само, че трябва да се знае  – колкото къщи, толкова варианти.

Вкусът, обаче, винаги е като летен вятър през полето. Събрал есенцията небето и земята. Всяка пита държи паничка шарена сол.

 

Миризмата е била описанието на домашния живот, на тайните на къщата. За жалост унификацията, стандартизацията и прочее характерни за времето на социалстическото производство ни дадоха едни стъклени бурканчета с найлонови капачки и постепенно традицията се поизмени. Но има и хора, които предпочетоха собствените си рецепти, пред „купешкото”. И слава богу.

Най-характерното за тази смес е сминдух – главният герой.  Подправка, която се комбинира чудесно с всичко останало и, естествено, позната твърде отдавна.  Заради добрите си антисептични свойства е използван дори при балсамирането в Египет, а елините са го ползвали като лекарство. Познат е в Азия, чак до далечния изток.  Лекували са от рани, до проблеми със стомаха.  Заради ценните си съставки е използван като средство за стимулиране на либидото.  Тонизира организма и възбужда сетивността, в диабетичната кухня се използва, защото снижава нивото на кръвната захар, а и подобрява обмяната на веществата.

Прекрасният му апетитен аромат мирише на луканка, мирише на месо, на току-що опечен хляб със сирене и масло, а бе – мирише на вкусно.

Много рецепти съдържат печено тиквено семе, царевица, дори фасул. Те уплътняват подправката, според мен, те са спойката за ароматите. Подчертават вкуса и аромата на останалите треви.

В други смеси до такива глезотии не се стига – към сминдуха се прибавят да речем изсушена зелена подправка – копър или магданоз, дори мащерка, босилек или джоджен, непременно червен пипер и сол. Възможно е дори да се прескочи сминдуха, а към по-голяма част сол да се добавят предпочитани миризми.

Обичайната, т.е. основната палитра е нещо като:

1 ч. сминдух

2 ч. Чубрица

2 ч. червен пипер,

2ч тиквено семе (предварително изпечено)

2ч царевични зърна (предварително изпечени)

Сол на вкус

Всичко се смила и се смесва.

Към това, в зависимост от личните предпочитания се добавя нещо друго.

В един блог открих нещо още по-любопитно:

сух черен боб
царевица
нахут
едра морска сол

Авторката препоръчва всяка съставка да се изпича отделно, след което се смилат и смесват.

Съотношението е 1 към 1.

Ето и източника: http://nonka2001-marsiliq.blogspot.com/2009/09/blog-post_4429.html

Както се казва, шарената сол е отговорът на Индийското къри, на арабските Седем подправки, на френския Букет от Прованс…  Т.е. кулинарните ни традиции са не по-малко богати.

Ако се замислите и подпитате баби, дядовци, лели  или каквато и да е рода – ще откриете изненадващо някоя тайна рецепта.

Бахарат


Подправъчна смес, характерна за страните в Близкия и  Среден Изток (най-вече Персийски залив). Позната като „Седем подправки”

Това име се оказа широко понятие и всъщност, много източници го превеждат като смес от подправки.  Това е така, разбира се. Оказа се и, че вариантите на състава му са много.

Основните елементи са лют червен пипер, черен пипер – които дават пикантните ноти,  кимион, кориандър – които дават плътност и карамфил, канела, кардамон , индийско орехче – които придават аромат и сладост. Представете си какво вълшебство от усещане се получава.  Някои източници посочват, че с тази смес се овкусява предимно овнешкото месо, но в много ястия тя е задължителна съставка.

Друга препоръка, която срещнах, е подправките да се запържат в масло преди употреба.

Тъй като самата аз нямам опит с тази магия – ще цитирам рецепти за състава, като посоча мястото на публикуване.

кимион – 8 с.л.
черен пипер – 6 с.л.
лют червен пипер – 3 с.л.
сладък червен пипер – 2 с.л.
бял пипер – 1 с.л.
джинджифил – 3 с.л.
индийско и мадраско къри по 3 с.л.
кардамон – 1 ч.л.
канела – на върха на чаената лъжичка
карамфил – на върха на чаената лъжичка
бахар – 1 с.л.
кориандър – 1 с.л.
куркума – 1/2 с.л.

източник: http://iraq-orient.blogspot.com/search/label/%D0%9D%D0%B0%20%D0%BC%D0%B0%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D1%81%20%D0%BD%D0%B0%D1%81

друг вариант:

* 2 с.л. млян чер.пипер
* 2 с.л. червен пипер
* 2 с.л. млян кимион
*  1 с.л млян кориандър
* 1 с.л. млян карамфил
* 1 чаена л.индийско орехче-мляно
* 1 ч.л. мляна канела
* 1/2 ч.л. кардамом

Източник: http://arabwives.wordpress.com/2010/03/13/%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BC-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%82/#comment-78

С тези рецепти можете да приготвите изкусителния прах и да бъдете истинска добра вълшебница, тъй като всяка отделна подправка  носи определен вкус и усещане, които възпламеняват небцето, взора и сърцето.

следва продължение

Меденки

Дъъъълга приказка за сладки меденки

 

най-вкусните

 

Преди години,  съседи и комшии бяха любящо настроени едни към други, непрекъснато се разнасяха чинии с разни сладки неща между апартаменти и къщи. Било да се почерпи по повод, било да се развива конкуренция между домакините или просто така. Въпрос на чест беше, у дома да има поне 2 чужди чинии по всяко време, а и на нас да ни липсва някоя… Една съседка носеше редовно меденки – малки, кръглички, с препечено орехче, боднато отгоре.  С брат ми се надпреварвахме да ги изяждаме и недоволно побутвахме другите видове настрана.

После си купувахме едни големи кръгли меденки, наполовина потопени в шоколад.  На лавката в училище струваха 7 стотинки, май, и бяха в едни големи метални тави, наред с баничките от 20 стотинки.  После дойде прехода и започнахме да ядем сухи хамбургери, в демокрацията станаха модерни тостовете, пък сега на всеки ъгъл продават дюнери. Да, ама меденки няма.  Свекърва ми има една ученическа тетрадка, подвързана с вестник от преди 1992 година. Там, скромно описани, чакаха меденките, същите като на съседката от детските ми години.  Понеже тя е добра жена (свекърва ми, не съседката), обича сладко, откликваше винаги на молбата ми да направи вкусните бисквитки.  Обаче аз се амбицирах и реших да ги направя сама.  Станаха прекрасни – ароматни и хрупкави, златисто-кафяви – на две хапки и сладката я няма, ти доволно обърсваш трошички от ъгълчето на устата.  Пък къщата замирисва на Коледа. Защото аз съм роден експериментатор и доста опити правих, докато постигна перфектната комбинация от подправки.

Един ден, майка ми дойде на гости и решихме да си спретнем едни меденки – да си хрупаме с кафето на сладки приказки. Почнах аз – приказвам, ръся брашно , много-много не внимавам, щото – прости меденки, пък аз със самочувствие. Този ден създадох перфектното домашно оръжие – по-твърди от стомана, малки дискчета – нагрибаш с шепите и нападаш – малко като нинджа се почувствах. Детето искаше да си носи на плажа – да прави жабки във водата… Майка ми (нали си ми е майка, милата), след като се бори половин час с една, каза – аз ги обичам по-твърдички, браво маме!

Естествено измих тавите и почнах наново.

По принцип имам лек уклон към хаоса. Но като почна да готвя, предварително си подреждам всички съставки на плота и понякога пак пропускам нещо.

Ето, работи се по този списък:

1 кафена чашка мед

1 чаена чаша захар

2 яйца

1 чаена чаша олио

1 равна чаена лъжичка хлебна сода

Брашно колкото поеме – 500-700 гр (може и повече)

Карамфил, канела, кардамон

За да си създам атмосфера и да получа вдъхновение,  си приготвям подправките.  У дома имаме едно метално хаванче, може би на 50 години. Лъскаво и тежко, предразполага към алхимия.  Вземам няколко карамфилчета, няколко семенца кардамон и ги счуквам.  Непрекъснато се озъртам за дядо Мраз  и почвам да си мисля на немски (в Германия по Коледа се замерят с карамфилчета, кардамончета и канелени пръчки).

Избирам си стъклена купа, намирам си слънчево местенце на плота, слагам я точно върху слънчевото зайче и с бъркалката започвам да си приказвам с яйцата. Като ги разприказвам хубаво сипвам и захарта, ама вече използвам лъжица. Прибавям меда и става лъскава , жива смес.  Сипвам полека олиото и омешвам всичко хубаво, да стане още по-лъскаво.  Гледам да не забравя содата.  Най-последно слагам подправките. Започвам да матирам с брашно. Слагам, слагам, докато стане хубаво тесто. Тук се срещаме с един парадокс: хем да е еластично, хем да се чупи.

Включвам фурната на вентилатор, приготвям две тави. Късам си парченце тесто, правя го на симпатична топчица, леко приплесквам – да стане като тежка едновремешна пара и редя на тавата.  Пека до златисто и събирам реколтата в голяяяяяма стъклена чиния.  Бисквитите ухаят, излъчват  уют и стоплят зимата. Меда припомня лятото. Обичам тази рецепта, защото е естествена и мила, присъща на вълшебница.  Реших да дам име на меденките, за да получат собствено място в семейните традиции  и да напомнят от колко отдавна жената създава дома.  Хапнете си медени бисквити „Евдокия” – нека ви е сладко!

И тогава стигаме до загадката: 0.5 до 20 минути след като съм разтоварила последната тава, около чинията са посипани трохи, а съдържанието и отчетливо намалява.  Личната си дегустация не я вземам предвид. Би следвало да се съгласите, че е необходимо да знам какви са бисвкитките почти веднага след изпичане, малко по-късно също, когато са леееко изстинали и така на равни интервали до пълното охлаждане, а после ги тествам на престой.  Синчето изведнъж започва да се навърта край кухненския плот, мъжа ми се разхожда из стаята, а бебето пронизително се провиква „да”, „да” (съкратена версия на дай, дай), настоятелно сочещо огромната чиния.

П.П. Попадала съм на много рецепти. Не ми харесват, тъй като са прекалено сложни, ангажиращи и в цялата си строгост лишават човека от лекото и спокойно удоволствие на приготвянето.  Задължително е да правите моите меденки, когато всички са си у дома и се надпреварват да говорят. Тогава те попиват атмосферата и се радваме на най-вълшебните бисквитки!

 

последната

Мъфини с моркови, канела и още неща

 

Понеже лятото свърши, а есента все още никаква я няма, стана малко ветровито и лека дезориентация се получава откъм биология, реших да попълня дискомфорта и да обединя нещата. Хем интересно да бъде, хем меко на вкус, хем уютно, но да не натежава.  И като се поразрових в големия форум – БГ мама, намерих каквото ми бе нужно.

Всъщност цялата истина се крие във върлата ми практичност. Накратко: купила си бях хартиени формички за мъфини.

Все не ми стигаше вдъхновението да ги употребя за втори път (при първия опит много успешно и здраво инкрустирах хартията в кексчетата).  Но свърши септември и остана малко лято, ама то не би лято като лято, а циганско.  Топличко уж, ама тревожно някак. За май не можехме да мечтаем, но за порция пухкаво и уханно кексче – защо не?  Съжалявам за материализма, си казах, но при смяна на сезоните, трябва да се пазим от депресия. А гърците са казали: Здрав дух, здраво тяло.

И рекох си: хубава работа, я пак да проверим нещата.

За целта, отидох при леля Елка, дето продава плодове и зеленчуци в едно магазинче наблизо, и дето ме познава и ми казва кога морковите са сладки и сочни и кога да си купя нещо друго.

За мой късмет морковите бяха крехки и сочни.  Джинджифил на корен имах от преди, орехи си взех от новата реколта – те малко влажни, но леко ги вентилирах във фурната.

Реших да съм прецизна, да зарадвам дечковците с вкусни кексчета, възпитано подредени, в хартиени ветрилца.

На плота подредих като в аптека:

1 и ½ чч брашно

½ чч кафява захар

¼ чч мед

½ чч олио

¼ чч прясно мляко

2 яйца

1 чл бакпулвер

1 чл канела

½ чл смлян джинджифил – аз сложих 1 см настърган

½ чл смлян карамфил

½ чч счукани орехи

3 настъргани моркова

Приготвих купата и започнах. Реших да използвам миксер за мокрите съставки. Знам, че не е по правилата, но резултата си струваше.  Включих машинката и смесих захарта с меда, прибавих яйцата, олиото и прясното мляко. Сместта обещаваше сладост нежна и пухкава.   

От тук насетне, спрях миксера, прибавих брашното постепенно и с една дървена лъжица внимателно разбърках, само в една посока. Така ме учи мама навремето, макар да не вярваше, че ще мога да опека дори картофи.  По същия начин прибавих бакпулвера и подправките. Накрая сложих морковите и орехите.

Разделих сместта по формичките.  Фурната, предварително подготвена на 180 градуса. След около 25 минутки имаме най-вкусните сладкишчета.

Малко непознато, но хапката е плътна и ободряваща.

Малко за подправките

Когато бях малка, много обичах да чета приказки. Винаги се намираше някоя баба знахарка или друг подходящ персонаж, който да приготвя нещо – гозба, печено, даже просто обикновено еликсирче . Все още живо си спомням приказките от 1001 нощ – дъха на амбра в Синдбад, розовата вода, шербетите от трапезите… В българските приказки винаги се намира омайно биле – ако си припомним разните самодиви, дето пленявяли юнаците с вълшебните треви, които пък с помощта на други чародейни съставки се спасявали, картината става така ухаеща, че се загубвам.

През летните ваканции живеехме на село – при баба и дядо, което да ни даваше доста свободна среща с природата. Вечер, често ме пращаха до градината да набера магданоз или копър за салатата или таратора. Заседявах се край ароматните треви – обичах да мириша копъра, но магданоза си го хапвах като младо яренце – направо от лехата. Друг един ярък спомен е стенния сервиз за подправки на баба. Докато пиша това, ужасно съжалявам, че не помолих родителите си, да ми го запазят. На една дървена етажерка, бяха подредени порцеланови кутийки, всяка надписана: брашно, захар, дафинов лист, канела, бахар… Кой знае какво чудо на соцдизайна е този сервиз, но като малка умирах да бърникам из купичките. Всъщност, само в една-две от кутийките се съхраняваха написаните отпред аромати. Баба ми гледаше да свърши домашната работа, а тя не включваше волни програми с кухненски подправки. Използваше стандартните, без много церемонии – черен, червен пипер, сол, магданоз, копър, дафинов лист, индрише за компота от дюли и май друго нямаше. Но когато ми се отдадеше случай, разпитвах какво е бахара, за какво се ползва лимонтозуто и тн. При другата ми баба се забавлявах, като ровех из старите дамски чанти, в една от които имаше пакетче карамфил. Миришеше ми странно, някак си далечно и необикновено. Щом се почувствах по-уверена сред тенджерите, зеленчуците и всичките там екстри, почнах да се оглеждам. Гозбите, които знаех, бяха вкусни, но все мислех, че са леко скучновати. Едно по едно бурканчета с подправки оживяваха етажерките. Бума настъпи, когато проявих здраво (или нездраво според мъжа ми понякога) любопитство към екзотичната кухня на Ориента (а после и към тази на съседите). Ако подходя научно, ще кажа, че съм използвала нещо дидактично в методите ми на опознаване с подправките. От познатото към необятното, дето се казва.

Интереса ми към подправките расте и ето моя челен опит:

КАНЕЛА:

Общо инфо: Тя се добива от кората на различви видове дървета и храсти от рода Канела на сем. Лаврови. Предпочитана е цейлонската, а разновидност е китайската (която е с по-горчив вкус, по-евтина е и по-масово се използва. Изсушената канелена кора има деликатен аромат, сладко-парлива. Медицински погледнато: успокоява стомаха, възбужда апетита, има противомикробни свойства.

(източник: Интернтет, Целебната сила на подправките)

Спомням си преди всичко семейното летуване във Варна. В една закусвалня продаваха мляко с ориз и когато си купувахме, една леля благодатно ръсеше супени лъжици от кафявия прашец отгоре му. В началото старателно избягвах поръсените участъци, докато не се прелъгах някак си и от тогава едното без другото не може. Плахо употребявах канела – в началото само в кексовете и сутляша. Един ден в пристъп на екстравагантност сложих малко на картофената яхния. Никой (т.е. мъжа ми) не изпротестира. Канела та е задължителна подправка у дома. Като удар в десетката е присъствието и в рецептата ми за фалафел. Много обичам фалафел и доста материал изчетох – благодаря на майчетата от Турция и Близкия изток от форума на БГ Мамма – докато открия точната комбинация на съставките (за нашето семейство). Миди с ориз – имам невероятна рецепта, която считам за подарък от едно момиче – Кайги, споделило я с мен пак в БГ Мамма, както и едни пилешки филенца, скътани в невероятен сос… Несъмненото предимство на тази подправка е двойнствената, че и тройнствената и природа: можеш да я сложиш и в солено, и в сладко, и в напитки. Патент у дома са много бързи и лесни меденки. Коледното вино открих преди 2 години, кафета разни. През зимата любима напитка на мен и сина ми, е топло мляко с канела.

КОРИАНДЪР:

Общо инфо: Тревисто растение от сем. Целинови. Използват се плодовете и листата. Невероятно широк спектър: консервиращи, лечебни свойства. Спомга храносмилането. В Ориента е еквивалент на магданоза у нас. Слага се в началото на готвенето, за да се развие и засили аромата. В Европа е предпочитан като съставка на различни маринати.

(източник: Интернтет, Целебната сила на подправките)

Като младши готвач мислех, че експириментите в кухнята са винаги успешни. Ми всеки сготвил нещо повече от бъркани яйца, знае, че подобно твърдение, често, си е чиста глупост. Дълбоко бях разочарована, че мъжа ми не хареса супената лъжица кориандър (не смлян) в една от картофените ми вариации. Кориандъра има един такъв остър лъх, който напомня на сушен лимон, че обръща езика, когато е непремерен. Да ви кажа, половината от сготвеното отказа да се раздели с кориандровите семена и отиде в коша. Сега много внимавам къде слагам и гледам да ползвам предимно смлян. ……..

БАХАР:

Това са плодове на дърво – аптечна пимента, сем. Миртови. Стипчиво-люти зрънца. Повишават апетита, подобно на кориандъра има добри консервиращи свойства. Успокоява стомаха.

(източник: Интернтет, Целебната сила на подправките)

Много често си купувам някоя подправка, дето не я знам за какво е, после почвам да я проучвам и да и търся манджата. Нещо като копчето и балтона съм аз. Докато нацеля рецепта за рибена чорба минаха години. Едва наскоро поднових съдържанието на бурканчето с бахар в къщи.

КИМИОН:

Това са плодове на тревисто растение, сем. Целинови. Подобрява храносмилането – затова се използва в ястия от зеле и други трудносмилаеми храни (тлъсти меса също).

(източник: Интернтет, Целебната сила на подправките)

Първата мисъл е кебапчета. Втората е салам. Третата е всичко останало. Но най-добра е комбинацията с риба, колкото и странно да звучи. Фалафела (макар да го споменах при канелата) също е част от отражението на тази подправка у дома.

СУМАК:

Плодове на храст (Rhus coriaria). Използват се смляни, има кисел вкус, подправят се салати, кебапи. След като открих любовта си към турската кухня, мъжът ми реши да ме изненада за оня празник, дето уж не го празнуваме. Т.е. ние си го празнуваме, ама по друг начин. След един 8 март, за един 10 ли беше, 15 ли – няма значение – отидохме семейно, без детето, на вечеря в турски ресторант. След дълго проучване на менюто, съпруга ми, който е доста взискателен относно храната си, избра да опита салата фатуш. Невероятна е, от нас да го знаете. И аз като добра съпруга също така, реших да я приготвя у дома. Само дето зациклих. Нямах сумак. В нашия град не знаех къде да търся, за това прегледах пазарното инфо и ангажирах една камара хора да ми донесат от София. Тази подправка е странна. Малки тъмночервени зрънца (все си спомням една картинка от учебник по руски, която беше озаглавена рябинка), с леко кисел вкус. Това е най-познатата част от вкуса му. За останалото се иска въображение, но аз няма да се възползвам.

Всички приложени снимки са взети от интернет. Под всяко изображение е посочен източник.