Мъфини с моркови, канела и още неща

 

Понеже лятото свърши, а есента все още никаква я няма, стана малко ветровито и лека дезориентация се получава откъм биология, реших да попълня дискомфорта и да обединя нещата. Хем интересно да бъде, хем меко на вкус, хем уютно, но да не натежава.  И като се поразрових в големия форум – БГ мама, намерих каквото ми бе нужно.

Всъщност цялата истина се крие във върлата ми практичност. Накратко: купила си бях хартиени формички за мъфини.

Все не ми стигаше вдъхновението да ги употребя за втори път (при първия опит много успешно и здраво инкрустирах хартията в кексчетата).  Но свърши септември и остана малко лято, ама то не би лято като лято, а циганско.  Топличко уж, ама тревожно някак. За май не можехме да мечтаем, но за порция пухкаво и уханно кексче – защо не?  Съжалявам за материализма, си казах, но при смяна на сезоните, трябва да се пазим от депресия. А гърците са казали: Здрав дух, здраво тяло.

И рекох си: хубава работа, я пак да проверим нещата.

За целта, отидох при леля Елка, дето продава плодове и зеленчуци в едно магазинче наблизо, и дето ме познава и ми казва кога морковите са сладки и сочни и кога да си купя нещо друго.

За мой късмет морковите бяха крехки и сочни.  Джинджифил на корен имах от преди, орехи си взех от новата реколта – те малко влажни, но леко ги вентилирах във фурната.

Реших да съм прецизна, да зарадвам дечковците с вкусни кексчета, възпитано подредени, в хартиени ветрилца.

На плота подредих като в аптека:

1 и ½ чч брашно

½ чч кафява захар

¼ чч мед

½ чч олио

¼ чч прясно мляко

2 яйца

1 чл бакпулвер

1 чл канела

½ чл смлян джинджифил – аз сложих 1 см настърган

½ чл смлян карамфил

½ чч счукани орехи

3 настъргани моркова

Приготвих купата и започнах. Реших да използвам миксер за мокрите съставки. Знам, че не е по правилата, но резултата си струваше.  Включих машинката и смесих захарта с меда, прибавих яйцата, олиото и прясното мляко. Сместта обещаваше сладост нежна и пухкава.   

От тук насетне, спрях миксера, прибавих брашното постепенно и с една дървена лъжица внимателно разбърках, само в една посока. Така ме учи мама навремето, макар да не вярваше, че ще мога да опека дори картофи.  По същия начин прибавих бакпулвера и подправките. Накрая сложих морковите и орехите.

Разделих сместта по формичките.  Фурната, предварително подготвена на 180 градуса. След около 25 минутки имаме най-вкусните сладкишчета.

Малко непознато, но хапката е плътна и ободряваща.

Реклама

Малки вкусни кексчета – мъфини

 

Всичко започна, когато се се задълбочих в едни готварски форуми. То не бяха манджи, то не би десерти, то стигнахме до мъфините.  Гледам по пет шест теми – за формички, за хартийки, за вариации – сладки, солени. Омаих се, зави ми се свят и като уважаваща се кулинарка пристъпих към действие.

Някак си така се получи, че все не стигах до момента да си купя форми. Правех едни бегли опити с чаши, но .. не беше същото. В един момент прекрасен, моята скъпа свекърва /дебнала ме тайно да не взема да проявя храброст и да си купя/ ми подари заветната форма. Е, не беше силиконова, но обещаваше да си върши работата. Пък и аз такава предпочитах. 😀

Първият опит беше безобразен. Треперех да не объркам нещо и, някак си, в калабалъка, забравих да сложа втората чаша брашно. Такъв страх беше – строги указания: първо сухите, после мокрите съставки, в никакъв случай дълго бъркане. Съпикясах се, както казва баба ми. Е, изядоха се. Малко тънички, но вкусни. Да не забравя – бях прекалила и с розмарина, та цялата къща ухаеше на френски /те там май най-много си го ползват, според мен/.  Тавата измих, мъфини не останаха, но сдъвканото самочувствие и амбиция стигнаха висоти, за разлика от плоските кексчета.

Днес решително /след 2-3 дена емоционална подготовка/ пристъпих към формата. Плюх в пазвата и каквото ще да става, започнах.  Тестото стана гъсто, насипах го и  – ей  къде са отгоре.

Рецептата, чийто автор не запомних /извинете/, но четох в Готварски рецепти – БГ Мамма форуми:

Мъфини със сирене и маслини

сухо: 70 гр обезкостени маслини /към сухите е, не се чудете/, 250 гр брашно,  розмарин – ако не сте любител, сложете щипка-две , оригинала е 1 сл, сол, черен пипер 2 и 1/2 чл бакпулвер 1/2 чл сода бикарбонат

мокро: около 150 гр /или на вкус/ сирене, 1 яйце, 80 мл зехтин, 300 гр кисело мляко

Преди да почнете да бъркате, пуснете си фурната да се топли – 180 градуса. Формата подгответе, като я намажете с мазнина. Много удобно е да имате четка подръка – хем пести материал, хем не се цапате, хем хубаво омазвате гнездата.  Нарязвате маслините – аз лично ги предпочитам по-едро, но сина е решил, че са силно отровни и прекалено отвратителни за ядене и е необходимо да ги маскирам, та режа на трохички. Известно е, че съдържат йод и куп други полезности, а ние сме за здравословието. 

В една купа се смесват сухите, в друга мокрите съставки.  Лично аз, стигнах до мнението, че е по-добър резултата, когато мокрото се сипе при сухото. Разбърква се добре – да не остане брашно, но по-чевръсто, с виличка. Уверено и спокойно, без излишно разтъкаване. След това с една лъжица се разсипва из формата. Аз предпочитам да бодна по сирене най отгоре , а част от него слагам в тестото/. В оригинала се сипва малко тесто, после бучка, после пак тесто и отгоре се поръсва с натрошено сирене. Може да се поръси и със сусам. Изпичат се за около 25-30 мин.

Надявам се да се забавлявате като мен.