Коледни миниатюри

Зимна вечер през декември. Излизам от офиса и поглъщам студения въздух с удоволствие. Якето ми топли, обувките ми са само малко неудобни и ми предстоят минимум 20 минутки свободен, безгрижен преход. Пътят ми е осветен от лампички, елхички, светещи Дядо Коледовци. Вървя към единия площад и приближавам двама мъже, попреминали средната възраст. Спрели са се и говорят с мааалко по-висок глас, леко провлачват думите, както е присъщо на попочерпени господа. Единият е върлинест и има леко прегърбена стойка, облечен в черно палто и тъмни панталон, заслушан в приказките на приятеля си. Съвсем в духа на „Празниците идат”, той беше с червено яке, червена шапка с козирка и щедро споделяше ведрост с целия околен град. Полуусмихнат, сякаш знаеше нещо тайно, с лека снизсхоздителност . Поклащаше се съвсем леко, почти валсов ритъм.

–          Ти представяш ли си? В Щатите, по празниците харчат 600 милИАрда!  – Гласът му беше плътен и с талант за драматичност, като оперен бас – Саамо за празниците! Гледай само какво става там.  Тука…

…

Коледният базар е построен на площада и тъмното скрива талазите от пушеци на скара-бирата.  Но въпреки това, дървените къщичкис масите, с рехавата елхова декорация, и разните жизнерадостни музички,  внушават планинска атмосфера. Колкото и да е изтънчен носът – поблазва се от мирис на свежо опечени наденички, канела и аромат на греяно вино.  Въпреки че не е блъсканица, има доста хора, които просто вземат глътка свободно усещане между грижите от деня и идващата вечер. Понякога, трябва просто да поспрем, за да може ежедневието да се оттече и да остане място за нещо неординерно. Дори за романтика, ако щеш. Не се удържахме и седнахме на една масичка с по чаша вино в ръце.  Плюс малко скара, за да контрастира на сладката топла напитка.  След малко от долния край на „чаршията” писна гайда, чу се тропот на ботуши, мъжки гласове подвикваха заедно Хо-хо – подранили Коледари, рекли да изкарат по някой лев, без да просят. Лека-полека групата стигна до нас, а едно момче от помагачите подаде закичен с чемшир калпак – да пуснем каквото ни е на сърце и джоб. Понеже ми беше поолекнало на душата, пуснах шепа монети.

Гордо, абсолютно ритуално гайдарят се обърна към нас и с все сила наду гайдата. Момчетата се подредиха в редица, затропаха  поздравително – неудобно чак ми стана. Тогава водачът на хорото, размаха дървената мини гега, дето си я носеше и ревна:

–          В редица, изправи! (размахване) Гледай хората! (размахване, размахване) Хо-ха-хо!

След малко  преодолях неловкото усещане и се разсмях, а групата нежно се изтегли, следвана от  помагачи, обгрижващи тубичка винце.

Живи и здрави!

Реклама

Естествена срещу изкуствена. Или беше обратното?

В лесу родилась елочка

Декември е! Месец на радост и безумства, на студ и греяно вино, на край и начало, месец на любов и уют, на искри и тържества. Тихи семейни дни и гръмки купони.

Казваме, че е най-важно здравето, любовта и прочее, но очите не слушат сърцето и се залепят по витрините в МОЛА. Какво да се прави – душа човешка. Сред тези екзистенциални помисли, мен нелепо ме тревожи един мъниииичък въпрос.

Времето за Коледния дух настъпи и е наложително да намери проявление у дома. Т.е. трябва ни Коледна Елха, щото разните гирлянди и прочее стенни украшения не са комплитни, т.е. нема пълнота във внушението.

Всяка година започвам аз да се замислям за Екология, Равновесие и такива други неша.

Каква Елха да си купим? Прясно отсечена или не толкова прясно произведена?

Миналата година си купихме в саксия. Като по-миналата.  И втория път, както първия, горката изсъхна, защото не успяхме да я догледаме. А много се грижехме.

Според усета си за драма, домашните се делим на два лагера – естествена, рязан стрък или изкуствена, пуфкава. При първата има мирис на смола и бор, има и иглички – много иглички – боцкат и досадничат, въпреки н-брой прахосмучения поне до май.  Artificial варианта е чистичък, вечнозелен, но по-нататък ясно.

И тъй като ни акъл ми достига, ни образование, не мога да взема по-екологичното решение.

Да си купя посадено в горско стопанство (демек контролирано отглеждане)  дръвче или да зарадвам пластмасовата индустрия?

Като как е възможна Коледата?