Spring collection 2014: Копривена каша

В средата на април (почти де), човек очаква да е малко по-топличко, да е по-живичко и да усеща трепетната пролет по-интензивно. За жалост, нашият е стиснат като селски тарикат – за сега. Но пък човек не бива да се отчайва.

Лазаров ден е. Моята мома е още малка, за да тръгне из село и да събира яйца, пък и с баща и не мислим скоро да я омъжваме, така че днес е айляк. Двете излизаме, аз на кафе, тя на търчане в близката градинка. Докато си говорим сладко, сладко с приятни дами, лявото ми око следва зеленото якенце. Щастлив емоционален релакс, приятно направено кафе и свобода за подрастващите. Не се удържам и си викам Ке Долче Вита!

Пристига след известно време дъщеря ми, носа и студен – април, казахме,  пуска слънцето от 10.00 до 11.00 в събота и от 12.30 до 13.00 в неделя.  Наприказвала съм се хубаво, малката е оплевила половината зелени площи и си тръгваме. Пътьом минаваме през „Плод и зеленчука”.

Кварталните зарзаватчийници са неизследвано, неописано и изстрадано поле. Има едни мънички – 5 до 10 щайги – приемливи картофи, приемливи лимони, нещо като моркови, обезводнени ябълки и примерно ряпа от миналогодишната реколта. 15тина пакета боблещаориз. По-артистичните са с тематична аранжировка на някоя стеничка – сушена връзка кукуруз, пластмасово грозде, поизбелял плакат.  Друг типичен магазин е свързан със сезонната продукция – продават по много – зимата картофи, ряпа, пролетно време марули, лук и тн. Минаваш, пълниш два чувала и заминаваш. Но тук-там има такива шедьоври на търговияята, че когато влезеш през вратата, замираш благоговейно: авокадо?!?, броколи?!?, мента?!? (освен обичайната продукция)?!?  Влизам в такъв приятен храм на земеделието, хем да взема необходимото, хем така нащрек – каква находка ще имаме днес? Хващам небрежно свежа марулка и подскачам. До салатките, прилежно прихваната с ластиче – свежа, зелена, боцкава коприва.

IMAG0511

За първи път вкусих копривена каша, когато бях около пет-шест годишна. Бях на село при баба и с нея отидохме до съседи. Не помня защо, но влязохме в кухнята.  Там където е печката на дърва, там се готви, през зимата се спи на топло и там е сърцето на селската къща. Обикновено неугледна, само с най-необходимите мебели плюс телевизор. Но романтичното, духовното стои в бродираните ковьори по стените – русалки, цветя, ябълки, красиви момичета с разкошни коси, избродирани със син конец.  Седнахме на масата и ми сипаха в една чиния каша. Никога не бях кусвала подобно нещо и докато чаках да изстине, видях готварската лъжица на къщата. Голяма, алуминиева – като срязана в долната част. Защо лъжицата ти е счупена? Не е, от много време готвиме с нея и се е остъргала, ми каза бабата.  Взех си от копривата и ми се стори най-вкусното нещо – сладко, маслено, крехко и свежо – едновременно. У нас никой не готвеше такова ядене. Не помня дали съм искала някой да ми го приготви, но тази чиния ми остана в главата. И някак трийсетина години по-късно, намерих книга, чиято рецепта ме върна на село.

Нужното:

1 кг коприва,

Лук, най-добре пресен

Масло

5-6 л брашно

Орехи

Яйца.

Попарва се копривата, защото иначе остава твърда и не толкова приятна на вкус. В маслото се запържва лука, после брашното и после копривата. Орехите в кашата. Цялата хубава смес е повряла 5 минутки и се прехвърля в тава, отгоре яйцата, запича се за малко и си пак на пет години. IMAG0510

Advertisements

Каша от коприва

Самата дума „каша” е една такава мекичка, такава удобна и приятна, че стопля мигом студеното.

А пък напъпва пролет и зеленото освежава духа и погледа, радва се окото, приготвя се да кипне, да бълбука…Романтика и живост, сладко, сладко.

Ако се намери някой да ви донесе коприва, както на мен – хем  нежните връхчета само, чудесно е. Обаче и сами можем да си наберем. Ако е страшно – има ръкавици. Набираме си колкото можем, за да ни е вкусно – поне едно кило.  Ама колкото – толкова.

По принцип, хората попарват копривата с вряла вода. На мен сърце не ми даде да похабя това зелено, пък и върхарите не горят. Нарязах ги на дребно и ги оставих да си дочакат времето. А докато чакат – в златисто олио, запържих до сладко карамелено глава и половина лук. Като взе за става прозрачен лука, сложих и няколко скилидки чесън – намачкани.  Малко червен пиперец – да е живичко.

И после сложих брашното – като меко облаче се пуфна в цялата гореща история.  Енергично  разбърквах – да се хване с лука, да се оцвети. И копривата посипах. А после сипах бульон, с тел разбих всяка бучица, за да не присяда на езика и поръсих с орехи. Ама щедро сипах.

И с бучица масло може да се продължи или пък с яйце да се поопече – тя, кашата, не се обажда, ами окото слага какъвто цвят му се доще. В дъждовен неделен следобед, най-хубаво приляга един жълт жълтък!

А да ви е сладко.

Мин. 500 гр коприва, най-добре 1 кг

Глава и половина лук

2-3 скилидки чесън

Лъжичка червен пипер

½ чч брашно

Около 1 л бульон, горещ (ама да не сложите от разтворимите, истински си направете)

1 шепа орехи

Обикалях тенджерата, обикалях с дървената лъжица и преди вечеря – кашата наполовина.

И студено бяло вино как отива…Ама нека е мускат, пино блан, нещо по-цветно, по-енергично.