От сутринта нещата тръгнаха на опъки – имах доста задачи и организацията непрекъснато се объркваше. В крайна сметка успях да заведа баткото в училище навреме и то след като беше обядвал. Покатерена на токчета (за първи път от три месеца), здраво държах количката с бебето – за да не падна и тръгнах с ряз на четвърта. Трябваше да купя нещо и да платя сметката за тока. Докато се спусках към необходимия ми магазин изпусках парата и почти спокойна паркирах детското превозно средство пред щанда. Въпреки разните лели и други мотаещи се субекти, след 3 минути излязох и хукнах към пощата. По пътя медитирах и се самоподготвях, че ще успея да платя сметката преди бебето да ревне. Когато влязох в паричния салон почти ми се стори, че чух победоносната музика от Роки 1. Имаше три свободни гишета и след пет минути бях навън. Радостта ми не се помрачи дори ог факта, че си бях забравила покупката в магазина и трябваше да се върна. Писах го към часа за фитнес и 15 минутки по-късно бях на 500 метра от дома. Бебето щеше да си легне навреме, а аз си имах друга работа.
За жалост, преди да стигна в къщи, се наложи да мина по улица, част от чийто тротоар беше преживял локални взривно-опасни дейности. Ако минаваш пеша, няма проблем (не беше кално), но ако се опиташ да прекараш бебешка количка – рискуваш бъбреците на детето си, дори ако си се погрижил превозното средство да е сравнително солидно. Бомбардировката беше оставила милостиво една що годе равна част – широка точно колкото да премине бебешка количка, но от по-тесните. Тъй като времето летеше аз се втурнах по нея. Изумяващо неотклонно насреща ми вървеше една елегантна жена малко над средната възраст. В един момент се наложи да спрем една срещу друга. Т.е. тя пред количката.
Гледахме се като в италиански уестърн: тя с възмущение, аз с изумление. В един момент реторично и посочих мястото отстрани и я попитах – не виждате ли? А бебето я гледаше умолително. И тя, с пълно право ми върна дуплика:
А, аз какво, обувките ли да сиии… – смутолеви края и ме подмина.
Коя от двете ни щеше да се е гътнала, ако от глупостта беше смъртоносна?
Hrupkavo's Weblog 