Меденки

Дъъъълга приказка за сладки меденки

 

най-вкусните

 

Преди години,  съседи и комшии бяха любящо настроени едни към други, непрекъснато се разнасяха чинии с разни сладки неща между апартаменти и къщи. Било да се почерпи по повод, било да се развива конкуренция между домакините или просто така. Въпрос на чест беше, у дома да има поне 2 чужди чинии по всяко време, а и на нас да ни липсва някоя… Една съседка носеше редовно меденки – малки, кръглички, с препечено орехче, боднато отгоре.  С брат ми се надпреварвахме да ги изяждаме и недоволно побутвахме другите видове настрана.

После си купувахме едни големи кръгли меденки, наполовина потопени в шоколад.  На лавката в училище струваха 7 стотинки, май, и бяха в едни големи метални тави, наред с баничките от 20 стотинки.  После дойде прехода и започнахме да ядем сухи хамбургери, в демокрацията станаха модерни тостовете, пък сега на всеки ъгъл продават дюнери. Да, ама меденки няма.  Свекърва ми има една ученическа тетрадка, подвързана с вестник от преди 1992 година. Там, скромно описани, чакаха меденките, същите като на съседката от детските ми години.  Понеже тя е добра жена (свекърва ми, не съседката), обича сладко, откликваше винаги на молбата ми да направи вкусните бисквитки.  Обаче аз се амбицирах и реших да ги направя сама.  Станаха прекрасни – ароматни и хрупкави, златисто-кафяви – на две хапки и сладката я няма, ти доволно обърсваш трошички от ъгълчето на устата.  Пък къщата замирисва на Коледа. Защото аз съм роден експериментатор и доста опити правих, докато постигна перфектната комбинация от подправки.

Един ден, майка ми дойде на гости и решихме да си спретнем едни меденки – да си хрупаме с кафето на сладки приказки. Почнах аз – приказвам, ръся брашно , много-много не внимавам, щото – прости меденки, пък аз със самочувствие. Този ден създадох перфектното домашно оръжие – по-твърди от стомана, малки дискчета – нагрибаш с шепите и нападаш – малко като нинджа се почувствах. Детето искаше да си носи на плажа – да прави жабки във водата… Майка ми (нали си ми е майка, милата), след като се бори половин час с една, каза – аз ги обичам по-твърдички, браво маме!

Естествено измих тавите и почнах наново.

По принцип имам лек уклон към хаоса. Но като почна да готвя, предварително си подреждам всички съставки на плота и понякога пак пропускам нещо.

Ето, работи се по този списък:

1 кафена чашка мед

1 чаена чаша захар

2 яйца

1 чаена чаша олио

1 равна чаена лъжичка хлебна сода

Брашно колкото поеме – 500-700 гр (може и повече)

Карамфил, канела, кардамон

За да си създам атмосфера и да получа вдъхновение,  си приготвям подправките.  У дома имаме едно метално хаванче, може би на 50 години. Лъскаво и тежко, предразполага към алхимия.  Вземам няколко карамфилчета, няколко семенца кардамон и ги счуквам.  Непрекъснато се озъртам за дядо Мраз  и почвам да си мисля на немски (в Германия по Коледа се замерят с карамфилчета, кардамончета и канелени пръчки).

Избирам си стъклена купа, намирам си слънчево местенце на плота, слагам я точно върху слънчевото зайче и с бъркалката започвам да си приказвам с яйцата. Като ги разприказвам хубаво сипвам и захарта, ама вече използвам лъжица. Прибавям меда и става лъскава , жива смес.  Сипвам полека олиото и омешвам всичко хубаво, да стане още по-лъскаво.  Гледам да не забравя содата.  Най-последно слагам подправките. Започвам да матирам с брашно. Слагам, слагам, докато стане хубаво тесто. Тук се срещаме с един парадокс: хем да е еластично, хем да се чупи.

Включвам фурната на вентилатор, приготвям две тави. Късам си парченце тесто, правя го на симпатична топчица, леко приплесквам – да стане като тежка едновремешна пара и редя на тавата.  Пека до златисто и събирам реколтата в голяяяяяма стъклена чиния.  Бисквитите ухаят, излъчват  уют и стоплят зимата. Меда припомня лятото. Обичам тази рецепта, защото е естествена и мила, присъща на вълшебница.  Реших да дам име на меденките, за да получат собствено място в семейните традиции  и да напомнят от колко отдавна жената създава дома.  Хапнете си медени бисквити „Евдокия” – нека ви е сладко!

И тогава стигаме до загадката: 0.5 до 20 минути след като съм разтоварила последната тава, около чинията са посипани трохи, а съдържанието и отчетливо намалява.  Личната си дегустация не я вземам предвид. Би следвало да се съгласите, че е необходимо да знам какви са бисвкитките почти веднага след изпичане, малко по-късно също, когато са леееко изстинали и така на равни интервали до пълното охлаждане, а после ги тествам на престой.  Синчето изведнъж започва да се навърта край кухненския плот, мъжа ми се разхожда из стаята, а бебето пронизително се провиква „да”, „да” (съкратена версия на дай, дай), настоятелно сочещо огромната чиния.

П.П. Попадала съм на много рецепти. Не ми харесват, тъй като са прекалено сложни, ангажиращи и в цялата си строгост лишават човека от лекото и спокойно удоволствие на приготвянето.  Задължително е да правите моите меденки, когато всички са си у дома и се надпреварват да говорят. Тогава те попиват атмосферата и се радваме на най-вълшебните бисквитки!

 

последната

Реклама