Сутрешна закуска за свежи коне

С оглед на вечно заетото ежедневие и твърде високите топки в кулинарните предавания (не всички, понякога има страхотни рецепти), споделям опити, радости и скърби в борбата под надслов „какво да сготвя днес, което да не отнема време, да се получи, да не струва колкото кило и половина бял трюфел от Перигор“ – с две думи, щом мога аз, значи всеки може. Да не говорим за по-можещите. 

Не вярвах, че ще опровергая себе си и ще стана рано сутринта, в делничен ден, за да забъркам и ОПЕКА закуска на семейството. Казват, че с годините човек уляга, но това не винаги е вярно.  Както и да е – решила бях, че децата заслужават, аз и мъжът ми също имахме право на едно уютно сутрешно начало. Така че, приготвих си прекрасна и бърза рецепта за мъфини още от вечерта, строих две празни купи на кухненския плот и си легнах с прекрасно настроение.

На сутринта чух алармата в 6.00, отворих си едното око и самонадеяно я пренебрегнах. Толкова рано!?! Да не съм луда. 15 минути по-късно отново я пренебрегнах и след още 15 щях да метна грациозно телефона в насрещната стена, когато се сетих, че ще правя МЪФИНИ.

Стрелнах се в кухнята и се загледах в двете празни купи. Около три минути разсъждавах дали първо да не сложа едно кафе да се свари, пък после да пресъздавам Марта Стюарт. А всички други спяха. Сложих кафето, обаче време за колебания нямаше – заех се сериозно с тази закуска.

В рецептата на първо място стояха

–         70 грама маслини. Но маслини нямам – отпадат.

–         250 грама брашно – отмерих на око, половината сложих бяло, другата половина царевично.

(според най-новите гастро-ент… изследвания, царевичното брашно подобрявало влияе най-добре на перисталтика, стомах, флора и фауна. Сериозно е проучването и твърдението, въпреки наивитетното шегаджийстване)

–         1 супена лъжица розмарин – бе тия хора как го мислят това – ще се изтровим – замених с риган и мащерка

–         Сол, черен пипер на вкус – чудесно, печелим 10 точки

–         2 и половина чаени лъжички бакпулвер – не може да се пренебрегне

–         ½ чл сода бикарбонат

–         200 грама сирене

–         1 (единствено) яйце

–         80 мл зехтин (като се усвоят принципите на мъфина, всичко е предмет на игра)

–         300 гр кисело мляко.

 

Докато се занимавам с отговорната задача, фурната се нагрява – търсим златната среда – 180 градуса. Целзии.

Тъй като обожавам триковете – изглеждаш по-обигран, когато преметнеш нещо по-така в обсъждането на рецептите с приятелки, ще споделя един: формите на тавата се намазват с мазнина и се слага във фризера. Така по-добре се отразява на самата кифла, както и на ваденето и после.

Основен принцип и най-вече постулат при мъфините е: смесват се отделно сухи, отделно мокри съставки – класово разделение. Т.е. в едната купа отиват: маслините (ако има), брашното, подправките.

Сиренето – отделна вселена. Реже се на кубчета и се оставя на страна. Мистификация.  Философски погледнато, храната е умален житейски модел.

Във втората купа разбиваме яйцето, зехтина/олиото, млякото.

След което смесваме сухото с мокрото, ловко бъркаме, но не твърде перфекционистично.  Все пак няма да творим торта Павлова в ранни зори.

Кафето е готово м-увременно и никак не е лоша първата гореща глътка. Тази сутрин тя ми навява асоциация за траперски огън и пръхтящи коне, които ще потеглят – кой на работа, кой на училище. Отпивам блажено втора глътка и обратно на кухненския плот. В извадената преди малко тава от фризера (забравихте я, нали – аз също) пълним наполовина формите. Слагаме по кубче сирене навсякъде и допълваме с тестото. Ако има още сирене – слагаме. Ако не, продължаваме – храната е квинтесенция на живота.

След като слагам тавата във фурната, се заемам със задачата да си допия кафето, да махна чуловете на конете, да им покажа къде са си хвърлили сбруите снощи и да среша гривите.

При заснемането на историята пострада само готвача – внезапно установи, че ранното ставане не е в разрез с личното му светоусещане. Беше объркан целия ден. Както и един мъфин, защото в бързината да го извадим, не бяхме оставили прелестната закуска да си почине 5 минутки.

сирене, розмарин (евентуално), царевично брашно. Удивителна комбинация

сирене, розмарин (евентуално), царевично брашно. Удивителна комбинация

Advertisements

Мъфини с моркови, канела и още неща

 

Понеже лятото свърши, а есента все още никаква я няма, стана малко ветровито и лека дезориентация се получава откъм биология, реших да попълня дискомфорта и да обединя нещата. Хем интересно да бъде, хем меко на вкус, хем уютно, но да не натежава.  И като се поразрових в големия форум – БГ мама, намерих каквото ми бе нужно.

Всъщност цялата истина се крие във върлата ми практичност. Накратко: купила си бях хартиени формички за мъфини.

Все не ми стигаше вдъхновението да ги употребя за втори път (при първия опит много успешно и здраво инкрустирах хартията в кексчетата).  Но свърши септември и остана малко лято, ама то не би лято като лято, а циганско.  Топличко уж, ама тревожно някак. За май не можехме да мечтаем, но за порция пухкаво и уханно кексче – защо не?  Съжалявам за материализма, си казах, но при смяна на сезоните, трябва да се пазим от депресия. А гърците са казали: Здрав дух, здраво тяло.

И рекох си: хубава работа, я пак да проверим нещата.

За целта, отидох при леля Елка, дето продава плодове и зеленчуци в едно магазинче наблизо, и дето ме познава и ми казва кога морковите са сладки и сочни и кога да си купя нещо друго.

За мой късмет морковите бяха крехки и сочни.  Джинджифил на корен имах от преди, орехи си взех от новата реколта – те малко влажни, но леко ги вентилирах във фурната.

Реших да съм прецизна, да зарадвам дечковците с вкусни кексчета, възпитано подредени, в хартиени ветрилца.

На плота подредих като в аптека:

1 и ½ чч брашно

½ чч кафява захар

¼ чч мед

½ чч олио

¼ чч прясно мляко

2 яйца

1 чл бакпулвер

1 чл канела

½ чл смлян джинджифил – аз сложих 1 см настърган

½ чл смлян карамфил

½ чч счукани орехи

3 настъргани моркова

Приготвих купата и започнах. Реших да използвам миксер за мокрите съставки. Знам, че не е по правилата, но резултата си струваше.  Включих машинката и смесих захарта с меда, прибавих яйцата, олиото и прясното мляко. Сместта обещаваше сладост нежна и пухкава.   

От тук насетне, спрях миксера, прибавих брашното постепенно и с една дървена лъжица внимателно разбърках, само в една посока. Така ме учи мама навремето, макар да не вярваше, че ще мога да опека дори картофи.  По същия начин прибавих бакпулвера и подправките. Накрая сложих морковите и орехите.

Разделих сместта по формичките.  Фурната, предварително подготвена на 180 градуса. След около 25 минутки имаме най-вкусните сладкишчета.

Малко непознато, но хапката е плътна и ободряваща.

Малки вкусни кексчета – мъфини

 

Всичко започна, когато се се задълбочих в едни готварски форуми. То не бяха манджи, то не би десерти, то стигнахме до мъфините.  Гледам по пет шест теми – за формички, за хартийки, за вариации – сладки, солени. Омаих се, зави ми се свят и като уважаваща се кулинарка пристъпих към действие.

Някак си така се получи, че все не стигах до момента да си купя форми. Правех едни бегли опити с чаши, но .. не беше същото. В един момент прекрасен, моята скъпа свекърва /дебнала ме тайно да не взема да проявя храброст и да си купя/ ми подари заветната форма. Е, не беше силиконова, но обещаваше да си върши работата. Пък и аз такава предпочитах. 😀

Първият опит беше безобразен. Треперех да не объркам нещо и, някак си, в калабалъка, забравих да сложа втората чаша брашно. Такъв страх беше – строги указания: първо сухите, после мокрите съставки, в никакъв случай дълго бъркане. Съпикясах се, както казва баба ми. Е, изядоха се. Малко тънички, но вкусни. Да не забравя – бях прекалила и с розмарина, та цялата къща ухаеше на френски /те там май най-много си го ползват, според мен/.  Тавата измих, мъфини не останаха, но сдъвканото самочувствие и амбиция стигнаха висоти, за разлика от плоските кексчета.

Днес решително /след 2-3 дена емоционална подготовка/ пристъпих към формата. Плюх в пазвата и каквото ще да става, започнах.  Тестото стана гъсто, насипах го и  – ей  къде са отгоре.

Рецептата, чийто автор не запомних /извинете/, но четох в Готварски рецепти – БГ Мамма форуми:

Мъфини със сирене и маслини

сухо: 70 гр обезкостени маслини /към сухите е, не се чудете/, 250 гр брашно,  розмарин – ако не сте любител, сложете щипка-две , оригинала е 1 сл, сол, черен пипер 2 и 1/2 чл бакпулвер 1/2 чл сода бикарбонат

мокро: около 150 гр /или на вкус/ сирене, 1 яйце, 80 мл зехтин, 300 гр кисело мляко

Преди да почнете да бъркате, пуснете си фурната да се топли – 180 градуса. Формата подгответе, като я намажете с мазнина. Много удобно е да имате четка подръка – хем пести материал, хем не се цапате, хем хубаво омазвате гнездата.  Нарязвате маслините – аз лично ги предпочитам по-едро, но сина е решил, че са силно отровни и прекалено отвратителни за ядене и е необходимо да ги маскирам, та режа на трохички. Известно е, че съдържат йод и куп други полезности, а ние сме за здравословието. 

В една купа се смесват сухите, в друга мокрите съставки.  Лично аз, стигнах до мнението, че е по-добър резултата, когато мокрото се сипе при сухото. Разбърква се добре – да не остане брашно, но по-чевръсто, с виличка. Уверено и спокойно, без излишно разтъкаване. След това с една лъжица се разсипва из формата. Аз предпочитам да бодна по сирене най отгоре , а част от него слагам в тестото/. В оригинала се сипва малко тесто, после бучка, после пак тесто и отгоре се поръсва с натрошено сирене. Може да се поръси и със сусам. Изпичат се за около 25-30 мин.

Надявам се да се забавлявате като мен.