Както споменах веднъж, неделята е много важна част от седмицата. Ако през съботата все още те носи инерцията с нюанс на свобода, то неделята е истинската наслада. От сутрешното кафе, до следобедното чистене. Защото, ние жените сме си малко мазохисти – няма нищо по-гадно от чистенето и нищо по-удоволетворямащо от чист и подреден апартамент. Т.е. удоволствие без болка няма.
Тази неделя валеше. И у дома трябваше да светнем лампите, иначе си просех пролетна депресия, гарнирана с маниакално разстройство некакво. Велоезденето отпада значи – сбогом морски простор, здравей любима кухня. Защото аз обичам да готвя. Все ми се мержелее един образ на семеен неделен обед – бели покривки, свежи китки и красоти. Та ето я значи идеята. Преглеждам набързо хладилници и фризери – съставям си план меню и отивам да разходя кучето, щото и то милото душа носи и се води член на домакинството.
Първата част от кулинарния ми план беше салата фатуш. Или по-скоро да приготвя питките за салатата. А гвоздеят на програмата – еклери. В къщи ще замирише на вкусно, аз ще си поготвя, а вечерта всички на масата и бялата, т.е. зелената покривка. План за милиони – тихо си капе дъждецът, печката топли – направо да се разстопиш. Да бях се сецнала на питките още.
Като един истински готвач отпочнах оптимално рано:
16,00 – замесване на тесто. Тавата порядъчно нацапана, плота обсипан с брашно, фурната грее. Точа питки, а навън вали. Малкото подскача около мен – Мамо, а като спре дъжда, ще отидем…Ей, сега мамо – да спретна еклерчетата
16,45 Последните питки се пекат. Топло и приятно, в мивката все още има място.
17,00 След кратка почивка почвам еклерите.
18,00 Еклерите са отвратителни – по-плоски от вафли, а крема прилича на млечен шейк. На мивката ако и кажа дий – ще тръгне.
19,00 Крема е малко по-гъст от боза, еклерите са все така плоски. Детето чака за баня, защо не си поспах следобеда, ми на готвачка се правя.
19,30 Налага се да поизмия нещо, за за има как утре да направим кафе
20,30 Мога да седна на зелената покривка, но не искам.
Имаше един грузински тост: Възрастен грузинец: Когато бях млад, исках да имам кон, но можех да си купя само коза. Сега мога да си купя кон, но предпочитам коза. Да пием за това, желанията ни винаги да съвпадат с възможностите.
Hrupkavo's Weblog 