Преди мнооого време, когато Капитал беше 1 на брой вестник, без притурки, попаднах на една рецепта. Тя обещаваше борба с меланхолията, свежо усещане и вкусотия.
Искам да споделя тази радост, за да има и за другите.
Вземате една чаша ориз. Но не какъв да е. Най-малкото трябва да е бланширан, за да не слепне. Хубаво би било да е по-качествен, продълговати зрънца, но чак Басмати, смятам, не е задължително. Слагате чаша и половина вода да заври. След това посолете леко и сипете ориза – да изпие водата до капчица. В края на пиенето, ще са нужни доста сили за бъркане /за да не залепне/ – ако имате под ръка мъж, брат, син … осигурете си подкрепления. После загрявате в най-добрия си по-дълбок тиган 6 сл олио или зехтин. Мазнината да е на границата на изкипяването – сипнете ориза и се скрийте под масата – малко пръска в първите минути. След разбъркването на ориза, изчакайте 10тина мин и прибавете 2 нарязани на едро глави лук. След малко – колкото да поомекне лучеца, изсипипете при компанията и чаша накъсано на ивички сварено месо. Опита сочи, че превъзгоден е вкуса с пилешко. Ако имате желание експериментирайте, но послушайте моя съвет. Няма да сбъркате. Като се омесят миризмите е ред на черния пипер. Предполагам за личното си домакинство залагате на добри марки и не купувате подправки в прозрачни пликчета. Аз поне се старая – отдавна не ми се се случвало да изсипвам половин пакет пипер, за да се усети вкуса.
Като разбъркате добре, ловко заливате с 2 разбити почти на пяна яйца и много усилено продължавате да бъркате. Махате съда от котлона, поръсвате с къри /по-пикантно – по-вкусно/. Добавяте сока на 1/2 лимон.
Аз лично имам няколко чифта пръчици за хранене, който вадя само за това ястие.
Hrupkavo's Weblog 