Кукерландия 2014, гр. Ямбол

В нашата страна фестивалите и празниците са придобили едно не особено привлекателно лице за мен – китайски играчки, овехтели стрелбища и димящи скари-бири.  Плюс неприветлива навалица. Все въздишах по разни чуждоземски събития и се тюхках, че у нас са по-различни. Постепенно обаче – снимка тук, разказ там из нета започнаха да оборват тази ми представа. И когато една приятелка, близка по дух и сърце ми сподели линк към Кукерландия  в Ямбол – http://www.kukerlandia.com/index.php – трепнах и реших веднага от името на семейството – там сме.

Този празник е поне от 2012 и вече поредни три години се организира в малката община в Източна България.  Представя се мало и голямо и атмосферата е много непринудена, щура, ужасно шумна. Да сте чули 10тина мъжаги да скачат с по 10 звънци на кръста (имаше  по повече и от двете)  ? Оглушително е, за сведение.

И така на 8ми март се озовахме в Ямбол да гледаме кукерски фестивал и да се забавляваме. Въпреки студеното време, огромна радост ми беше този ден. Хем за децата забава, хем нетрадиционно изпразнувахме два-три празника накуп – Празника на жената, на мама, на Тодор и там каквото Бог дал. Колорит, дим от скари-бири, майстори ножари, художници, занаятчии, захаросани ябълки, розов и син захарен памук, вино, веселба по улиците. Смех и красота! Смених си мнението за българските фестове и празници. Да живей!

Част от румънска кукерска група

В почивката между две представления младежи задяват девойки по кукерски

от парада на кукерите в 8ми март

А тук кукер утешава плачливи деца по улиците 🙂

То не бе дегизилоровка, не бе чудо. Красота и половина

Украса за фестивала

Румънска бабка

Току-що родила булка за берекет

Червен гявол

Мало и големо – все е кукер

Красавици!

Дефилето пред жури

Елегантни фотографи

Ячка булка гони дядото и супервайзва аграрния календар

Кукерски украси

Подкрепата е важна.

Сее се за берекет.

Публиката с подобаваща украса 🙂

Забавляващ се фотограф

Кукерско хоро

Младо булче, младоженец, поп традиционалист и поп новатор

Красиви костюми

Мечи радости и танци

Македонска група

Малко кукерче в почивка

ритъмът е важен

Румънски серт-бабички

сегащевидишти

цвят и феерия

чужденци

словенска група като венецианки

венецианската дяволица пръска чар

Словенска група представя история за Казанова, който озлочестява невинни девици и ги оставя по гащи на студено.

Сърдита матрона

Пеят и танцуват на Казанова

Намесва се добродетелта и Слава Богу

девойчетата се обличат

а лошите си отиват

Гръцка група

гръцката булка пълна с колорит

орат се нивите с яки биволи

ейййййй, хубава работа

за почерпка – хем за сгрявка

ей така се посрещат работните мъже

Сладко-сладко си похапваме

 

Реклама

Коледни миниатюри

Зимна вечер през декември. Излизам от офиса и поглъщам студения въздух с удоволствие. Якето ми топли, обувките ми са само малко неудобни и ми предстоят минимум 20 минутки свободен, безгрижен преход. Пътят ми е осветен от лампички, елхички, светещи Дядо Коледовци. Вървя към единия площад и приближавам двама мъже, попреминали средната възраст. Спрели са се и говорят с мааалко по-висок глас, леко провлачват думите, както е присъщо на попочерпени господа. Единият е върлинест и има леко прегърбена стойка, облечен в черно палто и тъмни панталон, заслушан в приказките на приятеля си. Съвсем в духа на „Празниците идат”, той беше с червено яке, червена шапка с козирка и щедро споделяше ведрост с целия околен град. Полуусмихнат, сякаш знаеше нещо тайно, с лека снизсхоздителност . Поклащаше се съвсем леко, почти валсов ритъм.

–          Ти представяш ли си? В Щатите, по празниците харчат 600 милИАрда!  – Гласът му беше плътен и с талант за драматичност, като оперен бас – Саамо за празниците! Гледай само какво става там.  Тука…

…

Коледният базар е построен на площада и тъмното скрива талазите от пушеци на скара-бирата.  Но въпреки това, дървените къщичкис масите, с рехавата елхова декорация, и разните жизнерадостни музички,  внушават планинска атмосфера. Колкото и да е изтънчен носът – поблазва се от мирис на свежо опечени наденички, канела и аромат на греяно вино.  Въпреки че не е блъсканица, има доста хора, които просто вземат глътка свободно усещане между грижите от деня и идващата вечер. Понякога, трябва просто да поспрем, за да може ежедневието да се оттече и да остане място за нещо неординерно. Дори за романтика, ако щеш. Не се удържахме и седнахме на една масичка с по чаша вино в ръце.  Плюс малко скара, за да контрастира на сладката топла напитка.  След малко от долния край на „чаршията” писна гайда, чу се тропот на ботуши, мъжки гласове подвикваха заедно Хо-хо – подранили Коледари, рекли да изкарат по някой лев, без да просят. Лека-полека групата стигна до нас, а едно момче от помагачите подаде закичен с чемшир калпак – да пуснем каквото ни е на сърце и джоб. Понеже ми беше поолекнало на душата, пуснах шепа монети.

Гордо, абсолютно ритуално гайдарят се обърна към нас и с все сила наду гайдата. Момчетата се подредиха в редица, затропаха  поздравително – неудобно чак ми стана. Тогава водачът на хорото, размаха дървената мини гега, дето си я носеше и ревна:

–          В редица, изправи! (размахване) Гледай хората! (размахване, размахване) Хо-ха-хо!

След малко  преодолях неловкото усещане и се разсмях, а групата нежно се изтегли, следвана от  помагачи, обгрижващи тубичка винце.

Живи и здрави!