Смяна на статуса – Как ще отказвам цигарите

За пореден път ще имам удоволствието да известя близки и приятели, че ми предстои едно бързо отказване на цигарите.

Въпреки че пушенето на цигари – пиенето на тютюн, както поетично го наричаше дядо, –   е било извор на значително удоволствие.  Но, както е изведено в един философски постулат – количествените натрупвания водят до качествени изменения. И пушенето ми, от епикурейски акт, някак се индустриализира, механизира, стандартизира и се превърна в обикновено пафкане.  Но все пак, ако бях толкова категорична, хич нямаше и да пиша хроники на едно предизвестено отказване, а щях да си го свърша това нещо от раз.  В днешно време не е лесно да се направи подобна стъпка. И особено в България. Първо – тук всички пушат (и мъжът ми, включително). Второ – такова консуматорстване ни предлага днешната действителност, че просто не може да му се устои. Подозирам, че пъхат в цигарите мононатриев глутамат (онова дето превръща пепеливата суха супа в неземно гастрономическо ахкане на умната домакиня). Но млъкни, сърце!

В какво се състои моята идея:

Най-напред ще трябва да преодолея вярването, че: нали ги отказвам, какво значи една повече или една по-малко?  Тук, драги близки и приятели, на мен не ми се получава. Или по-скоро, получава ми се, но странно.  В един момент аз цигарите съм ги отказала и съм изградила абсолютно непушаческо себеусещане, което парадоксално е съчетано с едно настървено пушене. Сега съм тотално откровена, държа да отбележа.  Т.е. някак си трябва да разделим образите на лирическата героиня – аз – все още тютюноконсуматор и аз – реален непушач.

Забелязали ли сте, как мисълта ви става буйна, богата, остра като бръснач и логически непоклатима, когато се самоубеждавате в нещо, дето е вързано за „трябва”, вместо за „искам”?  Защото на мен цигарите са ми по сърце.  Вземайки цигарата между пръстите си, щраквайки запалката – аз съм едно аз и половина. Удоволствието от дима, от жеста, от каквото там има да се прави докато се тютюнопуши, въобще не допринася да се отрезвя и да взема, аджеба, да помисля над нещата. Там – здравето, там – финансите, там – общественото порицание…. Но, напоследък, удоволствието ми бяга и егото ми е понащърбено – аз, да не мога да откажа цигарите? Да бе, да.  Здравей, ти свободна жено!

Та така. Да се върна на темата.

Ами няма да пуша. Но тогава започва великото криене. Някак си – забравям да спомена на всички около мен, че спирам с този грях. И винаги има по някой, дето хабер си няма от душевната ми борба. С когото, обляна от вътрешни самообвинения и омаломощена от повика на съвестта, се отдавам на този навик, тайно. И този човек ми домилява, независимо какъв е.

Все пак, няма да пуша, решавам си ( в този момент, как ми се иска да пална една – за сбогом…). Но опит за сериозно отказване не съм правила от около …години – вече съм една уверена жена, зряла, доверяваща се на собствените си усещания (е, при такива приказки, викам си – това, верно ли е?) Стига бе, да не съм само един проЗД консуматор? Нали, уж, съм съм за естественото и волево общуване с околния свят и продуктите му?

Доверявайки се на статистиката си (и такова проучване проведох), около 30% от изпушените цигари са свързани с приятното ми предишно усещане.  Време е.

След като ще спирам реално да пуша и няма да се крия, остана най-главното: да си измисля занимавка. Съгласете се, не мога да помъкна 20 ябълки (дали не мога?) – толкова пектин, струва ми се, е противопоказен за офисния човек.  Бонбони не обичам, а от дъвките ме болят зъбите. Всъщност, целта не е занимавка, а алтернативно удоволствие. За сега – приемам съвети.

Като начало: обявявам, че спирам да пуша от 8.00 часа, 12.10.2011.

А така, сега!

 

Реклами

МОЯТА БИТКА С ЦИГАРИТЕ

МОЯТА БИТКА С ЦИГАРИТЕ

плюс кратка характеристика на пушачите и самото пушене

НЕ ПУШЕТЕ!

Най-лесното нещо на света е да се откажат цигарите, аз лично го правя поне 5 пъти на ден.

Перифразирам Марк Твен, не само защото е невероятна личност, но и защото е казал всичко в едно изречение – поне според моята философия.

За да се стигне до края на пътя, то трябва да се извърви целия път. Т.е. не може току-така да се откажат цигарите. Не и от пушач.  Тук някой ще възрази и веднага ще наизвади сума ти доводи, за да ме натика на дълбоко и тясно място. За да подкрепя тезата си, веднага искам да опиша някои видове пушачи:

–          Непушач, който има малък флирт с тютюневите изделия

Това са предимно жени.  Таргетът е с широк спектър – от домакини до работещи дами (по-изразен е дялът на държавния сектор). Доста често са хора, за които никога не би предположил, че пушат.

Купуват си някакви тънки ( Slim) цигари, избрани са по дизайн, цвят, форма на опаковката. Тя обикновено седи навряна в чантата и изветрява (то няма много за изветряване, де) спокойно около месец-два, дори повече.  Винаги обаче имат запалка.

Такъв човек запалва цигара по време на някакво извънредно събитие: банкет, среща, сбирка на съученици и тн. Маниер на пушене: твърд – изпънати пръсти, силна чупка на китката, тези дето застъпват по-изискана линия на поведение се опитват да наподобят Марлене Дитрих, само че без цигарето.

Сами се сещате, че тези хора нямат за цел да се насладят на цигарата, те се наслаждават на позата и визията. Само дето са пропуснали да забележат, че това е било модерно през 80-те (разказвали са ми).

–          Спорадичен пушач

Смесена група – както мъже, така и жени.  Понякога имат, понякога нямат цигари. По-често имат, според мен.  За тях пушенето е като да пийнат нещо разхладително – никакъв приоритет. …

Може би тези хора са за завиждане. Имат определен вкус към по-качествени цигари, т.е. харесват усещането.

Но: „Моа да копам, а моа и да не копам” – казал Вуте

–          Сериозен пушач

Винаги има цигари, предпочитана марка. Има си задължителни пушения:  с кафето, след хапване и от време на време. Цигарите вървят като семки при възникване на по-интензивни моменти.  Тези хора, освен че харесват усещането, са привързани към никотина.  От психологична гледна точка – знаят как да си уважават ангажиментите (грижливо гледат на наличността, например), склонни са да проявят разбиране към околните (знаят какво е да имаш нужда).  Въпреки всичко горепосочено, често ги обвиняват в какво ли не.

–          Страстен пушач

Не пуши единствено докато спи. Евентуално.  Обича, не може без, силно пристрастен. Идеята да откаже цигарите никога не е минавала през главата на такъв човек.

–          Една категория, която е между горните две

Това са хора, чийто познати казват, че не могат да си ги представят без цигара. Те не пушат постоянно, но цигарата изразява част от същността им.  Маниерът им на пушене отразява самият им характер.

Естествено, това което посочих до тук, съвсем не изчерпва видовете. Нюанси, смесици – стилове и подстилове, поне още толкова.

Но няма да бъдем точни ако не обърнем малко внимание и на бившите пушачи. Често си кореспондират с дадената класификация, но:

–          Бивш пушач наяве, а на сън…

Не пуши вече. Но с удоволствие сяда в най-задимената част от салона и непременно между пушачи. Това са или безобразни инати и ли хора с безумно силна воля.

–          Бивш пушач „това да го махаш оттука”

Щом видят някой от обкръжението си с цигара в ръка, започват да го преследват до пределите на отредената им юрисдикция. Лошо е, ако ти се падне шеф такъв.

Има два варианта: ужасно волеви хора, на които ненормално им се пуши.  Вторият вариант е, че са се отказали вследствие на препушване (а това е ужасно) и са изградили невероятно отвращение към тютюна във всяко проявление.  При тях има опасност да припаднат ако си такъв садист, че да пушиш  около им.

–          Бивш пушач „всеки има право на избор”

Не им пука. Те са направили своя избор. Ако ще да се тапицираш с цигари.

Стигнахме до групата на непушачите.  Въпрос на интелигентност е как възприемат околните.

Спирам с описанията.

Надлежно съм се класифицирала, забола съм си топлийката и сега, след приключенското ученическо пушене, иманентния признак на студентския период , осъзнатата елегантна естетика след това и пр. Съм стигнала до извода, че цигарите вече не ме радват.  Не ми доставят същото удоволствие, не ме карат да философствам и тн и тн.

Т.е. да не отлагам и да си го кажа: искам да спра цигарите.

Омръзна ми да съм ангажирана по този начин. Ще ги откажа – правя го за 389 път (плюс-минус стотина пъти) и ми е ясна стъпката.

Започвам програма по отказване. Дадох си два подготвителни дни. Съставих „антихладилник”  план и от утре започвам.

По предварителни данни – най-трудно ще ми е да се откажа от сутрешното пушене.  Навикът, който имам от няколко години е труден за разрушаване – дадох си сметка. Не мога да преценя доколко той се базира на удоволствие и до колко на нужда.

За да ми е ясно за проследяване и отчет, ще се спра на точковата система:

  1. Мъчително събуждане, приготвяне и предаване на закуската на двете бръмчалки (един шестгодишен и една едногодишна)
  2. Пиене на кафе. С цел избягвяне на свободното време кафето се пие паралелно с горната точка
  3. План „антихладилник” – скок към спортния екип и гребния тренажор. Времето за тренировка, което ми отпуска едногодишната варира от 20 до 40 минути, в зависимост колко картонени кутиики за късане ще има в наличност.
  4. Ужасно съм гладна, няма да пуша, ще хапна 5 лъжици кисело мляко и една до пет ябълки.
  5. Говорене по телефона – да не съм посмяла да запаля цигара. Може да си говоря и без да пуша. А дали мога?
  6. Занимавки: семки, готвене, строене на кули, събиране на кули, борба свободен стил с бръмчалките, малко интернет… Не бива да излизам от всекидневната.

За следващите точки нямам сили понастоящем. Моля за отсрочка до утре наобед.

Два дни по-късно. Пълен провал. Пушенето продължава. Проблемът се крие в изречението:  Нали ще ги отказвам, какво значение има още една…

Кога?