Нешънъл Джеографика не е полезен. Пусна научнопопулярен филм за паралелните Вселени.
В момента неизяснен брой мои двойнички водят съвсем различен живот от моя, а аз си седя в тукашната Вселена и им бера гайлето. Освен това – при всяко току-що взето решение – дори в момента – създавам Нова паралелна действителност, едва ли не? Някъде, явно, живее някоя, която е изпълнила тази или онази моя мечта, която аз не съм устискала да последвам, поради колебание или поради грешно решение. (Обаче, гледай бе, каква дребнавост – по една паралелна Вселена и аз за нея да завидя…). Абсолютно се убеждавам, че друго мое аз, някъде и някога, се чуди, защо не е на мое място. Не, аз искам да попитам, тези хора, от този НГ, наясно ли са какво ми причиниха?
Всъщност, гледах и това:
http://www.imdb.com/title/tt0375063/
Този филм ме изправи до стената, нарисува ме като дартс и метна стреличката право в центъра. Понякога е нужна съвсем малка доза негодувание, за да прескочиш реката, т.е. да преодолееш колебливостта си. Или просто не бива да се прекалява с ограниченията, за да кипи жизнеутвърждаваща жизненост. Е, винаги може да се вземе ролята на булдозера, дето си кара по пътя и мачка на ред, докато реши да паркира.
Харесва ми да си се представям като бутилка вино, дето чака да узрее, надявайки се, че съм добра реколта, все пак.
Спорно интерсно е да отгатнеш какъв сорт са, колко слънце ги е огрявало на лозето или пък дали не ги е скапала някоя мана,
Hrupkavo's Weblog 