– Не ми се занимава с това сега. Имам по-важни неща да свърша.
– Кое ти е по-важно?
– Бе ти знаеш ли какво означава да тръгна да оправям това нещо?
– Какво – отиваш, храс-прас, нали не боляло, не продължавало дълго, какво толкова?
– Да, верно, така е. А после колко време превръзки, антибиотици…
– Е, ама няма да имаш този проблем сега.
– Бе нали не ми пречи да да пиша в чата. J
– Не мога да те разбера, нали сама каза, че трябва да решиш проблема.
– Да, ама чак толкова не ми се занимава сега.
– Страх ли те е? От доктора?
– Не бе.
– Ами?
– Не знам. Ще отида някой ден.
– Мързи те.
– Ами и това не е.
– Ставаш досадна. Нарочно ли не си признаваш, какъв е проблемът?
– Преувеличаваш вече. Просто ме дразни, но не ми се занимава с лекари. Ще се наложи да отделя време, а сега просто не искам. Човек трябва да сe грижи за фобиите от време на време.