История с непушене. Ден първи. Ден втори и последен!

Вече е 9.25 часа на 12.10.2011.

Приятно ми е чувството, че съм направила нещо волево и решително. Но това не променя факта, че точно сега ми се пуши.

Представям си едно хубаво, димящо кафе и една хубава димяща цигара. Няма пък. Съблазнява ме идеята за още една, какво толкова.

Ако мине още половин час без да запаля, си обявявам самонаграждаване.

САМОНАГРАЖДАВАНЕТО ЩЕ БЪДЕ ФАКТ.  11,00 – аз все още не съм пушила. На всеки 10 минутки си представям как слизам пред входа, купувам си кутия цигари и изпушвам една. Поне.

Колегите ме гледат насмешливо и само ме чакат.

Струва ли си и до колко да се правя на мъж?

Днес ще го пишем дъждовен. 21.43 – 4 цигари за деня. 

Утре пак.

 

ДЕН ВТОРИ  и ПОСЛЕДЕН

Значи, хубаво е човек да има приятели. Една приятелка – Благодаря ти, Айлин – току що ми хвърли истината в лицето. Няма никотинов глад, няма димящо кафи с цигара на картинка…Никакви подобни хипнози! Просто спираш с мисленето, че:

– може би ти се пуши.

–  края е неизбежен – няма да има повече цигари

Точка. Заковах го!  т.Е. заковаха го вместо мен.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s